Индалселвен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индалселвен
(на шведски: Indalsälven)
64.0911° с. ш. 12.937° и. д.
62.5035° с. ш. 17.4395° и. д.
Изворът и устието на река Индалселвен в Швеция
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Норвегия
 Швеция
Дължина430 km
Водосб. басейн26 727 km²
Отток460 m³/s
Начало
Мястоез. Рьоукьорн (Скандинавски планини)
Координати64°05′27.96″ с. ш. 12°56′13.2″ и. д. / 64.0911° с. ш. 12.937° и. д.
Надм. височина535 m
Устие
МястоБалтийско море
Координати62°30′12.6″ с. ш. 17°26′22.2″ и. д. / 62.5035° с. ш. 17.4395° и. д.
Надм. височина0 m
Индалселвен в Общомедия
Карта на течението на река Индалселвен

Индалселвен (на шведски: Indalsälven) е река в Норвегия (провинция Нор-Трьонелаг) и централната част на Швеция (провинции Йемтланд и Вестернорланд), вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Дължина 430 km, площ на водосборния басейн 26 727 km².[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Индалселвен води началото си от северния ъгъл на малкото езеро Рьоукьорн, разположена на 535 m н.в., в централната част на Скандинавските планини), на територията на Норвегия, провинция Нор-Трьонелаг. След около 10 km навлиза в Швеция и в горното си течение има южна посока, като тече в дълбока залесена долина през няколко проточни езера (Торьоен, Калшон и др.). При град Йерпен завива на изток и след около 20 km навлиза в голямото езеро Стуршон. При град Крокум изтича от езерото, тече в източна посока в дълбока долина и преминава през езерото Есунден. След изтичането си от него завива на югоизток и тече по хълмиста приморска равнина. Влива се в западната част на Ботническия залив на Балтийско море, на 16 km южно от град Тимро (лен Вестелнорланд).[2]

Водосборният басейн на река Индалселвен обхваща площ от 26 727 km², като малка част от него е разположен на норвежка територия. Речната ѝ мрежа е двустранно развита, но с повече, по-дълги и по-пълноводни леви притоци. На североизток и юг водосборният басейн на Индалселвен граничи с водосборните басейни на реките Онгерманелвен, Юнган и други по-малки, вливащи се в Ботническия залив на Балтийско море, а на северозапад – с водосборните басейни на реките Намсен, Вердилселва, Схьордалселва и Неа вливащи се в Норвежко море.[2]

Основни притоци: леви – Лонган (136 km, 2287 km²), Хоркан (184 km, 3990 km²), Амерон (70 km); десни – Вольоян, Дамон.

Ивдалселвен има снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие (май и юни) и зимно маловодие Среден годишен отток в устието 460 m³/s. През зимата замръзва за период от 4 – 5 месеца.[2]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В средното и особено в долното течение на реката е изградена каскада от 26 ВЕЦ (Селше, Ерпстрьомен, Мидскугфорсен, Кронгеде, Свартхолсфорсен, Стадсфорсен, Хелефорс, Ерквисле и др.), които произвеждат голям процент от електроенергията в Швеция. Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване и воден туризъм. В долното течение е плавателна за плиткогазещи речни съдове. Най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Йерпен, йостершунд (на брега на езерото Стуршон), Крокум, Хамарщранд, Тимро.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б nvpub.vic-metria.nu // 18 декември 2015 г. Посетен на 20 януари 2017 г.
  2. а б в г д ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» – Индальс-Эльв, т. 10, стр. 181