Иноуе Ясуши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иноуе Ясуши
Иноуе Ясуши, 1947 г.
Иноуе Ясуши, 1947 г.
Роден 6 май 1907 г.
Починал 29 януари 1991 г. (83 г.)
Професия писател, поет, журналист
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1930–1991
Жанр драма, поезия, мемоари, исторически роман
Награди Орден за заслуги към културата, Япония

Повлиян от
Съпруга Адачи Фумико (1935-?)
Деца Шуичи (син)
Уебсайт
Иноуе Ясуши в Общомедия

Иноуе Ясуши (на японски: 井上靖 Inoue Yasushi) е виден японски журналист, сценарист, поет и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и мемоари.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иноуе Ясуши е роден на 6 май 1907 г. в Асахикава, Хокайдо, Япония. Баща му Хаяо Ясуши е военен хирург, а майка му Яе Иноуе е от лекарска фамилия. На 6-годишна възраст е изпратен при баба си, бивша гейша, и отраства в родното село на семейството в префектура Шизуока. Учи в средното училище в Нумадзу, където започва да чете поезия. През 1926 г. се премества при родителите си в Каназава, където завършва гимназия. Като ученик тренира джудо и започна да пише стихове.

Не успява да постъпи в медицинско училище в Имперския университет Кюшу, затова следва специалности изкуство и философия в Имперския университет в Киото, където завършва през 1936 г. Там се запознава с творчеството на Пол Валери, когото превежда и продължава да пише поезия.

През 1935 г. се жени за Адачи Фумико, чийто баща е професор по антропология.

След дипломирането си работи като репортер за седмичното списание „Санде Майничи“ в Осака. В периода 1937 – 1938 г. служи като войник в Северен Китай. След това работи в отдела за култура на вестник „Майничи“.

Прави своя пробив в писателската си кариера през 1949 г. с двете си новели – „Ловджийската пушка“ и „Борба с бикове“. Втората печели през 1950 г. престижната литературна награда „Акутагава“, след което той се посвещава на писателската си кариера.

През 1951 г. писателят се премества в Токио. В края на 50-те години посещава Китай и става член-учредител на Японско-китайската асоциация за културен обмен. Някои от романите му са свързани с Китай. Посещава също Корея и други страни. През 1964 г. е избран за член на Японската академия на изкуствата.

В периода 1969 – 1972 г. е председател на съвета на директорите на Японската литературна асоциация. През 1976 г. получава Орден за заслуги в културата. През 1984 г. е избран за вицепрезидент на международния ПЕН-клуб.

Историческите романи на писателя включват „楼蘭 Rō-ran“ – за възхода и падането на малка държава в Централна Азия, „敦煌 Tonkō“ – за будистки ръкописи, скрити в пещерите край Дунхуан, „蒼き狼 Aokiōkami“ (Синият вълк) – художествен разказ за живота на Чингис хан, и „風濤 Fūtō“ – за монголските атаки през 13 век.

Романът му „本覺坊遺文 Hongakubō ibun“ от 1981 г. разказва за известния майстор на чай, Сен Рикю, който бил съветник на военачалника Тойотоми Хидейоши. Двадесет и седем години след смъртта на Рикю, неговият ученик Хонкакубо се опитва да определи дали майсторът на чая се е самоубил по свое желание или е бил принуден да извърши сепуку от Хидейоши. Романът е екранизиран през 1989 г. в едноименния филм, който печели наградата „Сребърен лъв“ на Венецианския филмов фестивал.

Самотата и междуличностните отношения определят много от неговите произведения, които включват исторически романи, есета и поезия. Част от тях са автобиографични. Начинът му на работа се характеризира с грижливо проучване на фактите, които претворява – една черта, останала у него от времето, когато е бил репортер.

Иноуе Ясуши умира 29 януари 1991 г. в Токио.

На 24 юли 1993 г. в Асахикава в негова чест е открит мемориален музей. В него се съхраняват негови бележници, бележки, поетични ръкописи, награди за литература, първите издания на негови книги, и различни предмети от неговия бит.

Литературен музей за писателя Иноуе Ясуши е открит и в Нагаизуми, префектура Шидзуока. Музеят представя детството и произведенията му чрез снимки, поезия и филми.

В други музеи също са открити мемориални зали за неговия живот и творчество.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален музей на Иноуе Ясуши в Асахикава
частична библиография
  • 闘牛 (1947) – новела
  • 猟銃 Ryōjū (1949)
    Ловджийската пушка” в „Есенен пейзаж. Десет японски разказвачи“, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Людмила Харманджиева
  • 闘牛 Tōgyū (1949) – роман, награда „Акутагава“
  • 黯い潮 Kuroi ushio (1950) – роман
  • 死と恋と波と Shi to koi to nami (1950)
  • 氷壁 Hyōheki (1956) – роман
  • 天平の甍 Tenpyō no iraka (1957) – награда на Министерството на образованието
  • 楼蘭 Rō-ran (1958) – исторически роман
  • 敦煌 Tonkō (1959) – исторически роман
  • 蒼き狼 Aokiōkami (1960) – исторически роман
  • しろばんば Shirobanba (1962) – роман
  • 淀どの日記 Yodo-dono nikki (1963)
  • 楊貴妃伝 Yōkihiden (1963)
  • 風濤 Fūtō (1963) – исторически роман, награда „Йомиури“
  • 夏草冬濤 Natsugusa fuyunami (1965)
  • 後白河院 Goshirakawain (1965)
  • おろしや国酔夢譚 Oroshiya-koku suimutan (1968) – роман
  • 額田女王 Nukatano-ōkimi (1968)
  • 西域物語 Seiiki monogatari (1969) – пътепис за САЩ
  • 北の海 Kita no umi (1969)
  • わがの母の記 Waga no haha no ki (1975) – автобиографичен
  • 本覺坊遺文 Hongakubō ibun (1981) – роман
  • 孔子 Kōshi (1987)
издания в България

Непознатата гостенка : разкази, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Дора Барова, Вера Вутова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 Скитниците от Сенгоку, Sengoku burai
  • 1954 Midori no nakama
  • 1954 Kuroi ushio
  • 1954 Kino to ashita no aida
  • 1955 Ashita kuru hito
  • 1955 Asunaro monogatari – сюжет
  • 1958 Hyoheki
  • 1959 Aru rakujitsu – сюжет
  • 1961 Kako – оригинален сюжет
  • 1961 Ryôjû
  • 1961 Kaze to kumo to toride – оригинален сюжет
  • 1963 Yushu heiya – сюжет
  • 1963 Taiyô wa yondeiru – по романа „Ushio no hikari“
  • 1966 Five More – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1969 Знамената на самураите, Furin kazan
  • 1971 Le fusil de chasse
  • 1974 Kaseki
  • 1980 Aokiôkami narukichiomoase no shôgai
  • 1988 Tonkô – сюжет
  • 1989 Sen no Rikyu: Honkakubô ibun
  • 1992 O-Roshiya-koku suimu-tan
  • 2007 Chacha
  • 2009 Lang zai ji
  • 2011 Waga haha no ki (based on the autobiography by)
  • 2011 Shoshû

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]