Иноченти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Innocenti
Innocenti Mini Cooper badge.JPG
Логото върху капака на Innocenti Mini Cooper
Индустрия автомобилостроене
Основаване 1947 г.
Основател Фердинандо Иноченти
Закриване 1997 г.
Седалище  Италия Милано
Продукти автомобили, мотопеди
Собственик  Италия FIAT
Холдингова компания British Leyland Motor Corporation
Innocenti в Общомедия

Innocenti (произн. „Иноченти“) е бивш италиански производител на автомобили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е създадена през 1920 г. от Фердинандо Innocenti, бивш ковач, роден в Пеша.

След Втората Световна война Фердинандо създава свое собствено предприятие за производство на малолитражни автомобили и мотопеди. Първият модел мотопед (скутер) на фирмата носи името Lambretta. Моделът е произвеждан и в други страни под лиценза на марката. Поради своите добри решения, Федерико Иноченти прави истински бум на производството, но след Втората световна война компанията му, занимаваща се с тежко машиностроене, претърпява финансови загуби. Въпреки това Innocenti успява да се възстанови благодарение проницателната политика на Фердинандо Иноченти[1]. През 1958 г. неговият син Луиджи Иноченти, който има нюх към технически разработки, разработва различни проекти с чуждестранни партньори за производството на автомобил. През 1959 г. под лиценза на британската автомобилна компания BMC компанията произвежда първият си автомобил Innocenti А40 на базата на Austin A40. Партньорството с британската компания не повлиява положително на отношенията с FIAT. През 1960 г. в Торино е представен моделът Innocenti 950. Производството се осъществява до асемблирането на модела Lambretta в ОСИ в Торино. Компанията работи и с дизайнерското ателие Ghia за производството на каросериите и има амбицията да произведе модел с шестцилиндров двигател от Ferrari. През 1965 г. Innocenti преговаря с BMC и Austin Morris за производството на нов малолитражен автомобил на базата на известния британски модел от миналото – Mini. 1966 г. е една от последните години, в която компанията има успех. През месец юли автомобилният производител започва да изпитва трудности и се стига до слухове за продажба на компанията. Макар и с малко производство, Innocenti продължава да функционира. През 1969 г. се предлагат оферти за сливане от ИРИ, FIAT, Alfa Romeo и BMC. Предложението на FIAT е отхвърлено. През 1971 г. компанията продължава да произвежда автомобили, но се набляга и на производството на автомобилни компоненти. През 1971 г. Фусаиа предотвратява продажбата на Innocenti на новосъздадения британски концерн British Leyland Motor Corporation (BLMC). Интерес към италианската компания проявяват и автомобилните производител Volkswagen, Mitsubishi и Honda, но без успех. На 6 май 1972 г. Innocenti става част от BLMC. Името на компанията е променено на Leyland-Innocenti с президент Джефри Робинсън. Предвижда се експортиране на Mini-Innocenti за страни като Франция, Белгия, Швейцария и Холандия. През 1974 г. компанията отново е в криза и се съкращават над 1600 работници. Британските ръководители се опитват да продадат едно от производствените предприятия на Alfa Romeo, но производителят от Милано категорично отказва, наглед тежкото икономическо състояние на предприятието.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

  • по години
Година Производство Експорт
1969 47 760 10
1970 50 630 1
1971 61 950 1
1972 62 834 205
1973 58 471 6690
1974 60 711 17 421
1975 33 061 11 003
1976 12 789 754
1977 38 120 10 169
1978 40 719 8862
1979 39 991 -
1980 39 770 -
1981 23 187 -
1982 21 646 -
1983 13 688 -
1984 17 151 -
1985 15 218 -
1986 12 687 -
1987 10 443 -
1988 10 331 -
1989 10 100 -
1990 4221 -
1991 10 550 -
1992 8600 -
1993 19 -
1994 2 -
  • по Модели

Innocenti А40 – 67 706
Innocenti 950 – 7651
Innocenti Mini – 98 392
Innocenti 3 цилиндъра – 135 000

Източници[редактиране | редактиране на кода]