Интернационал на противниците на войните
| Интернационал на противниците на войните | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1921 г. |
| Седалище | Лондон, Великобритания |
| Сайт | www.wri-irg.org |
Интернационалът на противниците на войните (на английски: War Resisters' International) (WRI) е международна мрежа от пацифистки и антимилитаристични асоциации със седалище в Лондон. Състои се от над 80 свързани групи в 40 страни.
Цели
[редактиране | редактиране на кода]Хартата и гласи в член 1: „Войната е най-голямото престъпление срещу човечеството. Затова съм решен да не подкрепям никаква война и да работя за премахване на всички причини за войната.“
Една от основните цели на WRI е да подкрепи отказалите се от военна служба по съвест, особено в страни, където възражението не се признава, чрез информационни кампании, посещения в затвори, подкрепа с адвокати и натиск върху правителствата. Всяка година за тях тя публикува Почетния списък на затворниците за мир и организира на 15 май празник, посветен на тях: през 2002 г. организира ненасилствена директна акция в щаба на НАТО в Брюксел в подкрепа на движенията на противниците от Балканите, през 2003 г. са проведени демонстрации в Тел Авив, Израел и през 2004 г. в Чили.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]WRI е основана през 1921 г. в Билтховен, Холандия, благодарение на приноса на английския журналист Арчибалд Фенър Брокуей, който вече е основал стипендията за ненабиране по време на Първата световна война с цел да противодейства на навлизането на задължителната наборна служба във Великобритания. За кратко време тя се превръща в най-голямата пацифистка организация, възникнала след конфликта. Още през 1928 г. тя може да разчита на стотици хиляди членове в Европа и Съединените щати и също така се установява на Изток.[2] След назначаването му за президент на Независимата лейбъристка партия, Брокуей предава ръководството на WRI на лорд Артуро Понсънби.
През 1975 г. първата жена е назначена за президент, Миртъл Соломон,[3] която също присъства на Похода за мир Перуджа-Асизи през 1985 г.[4]
Движението е дълго време подкрепяно от Алберт Айнщайн по време на Втората световна война.[5]
През 2014 г. Хауърд Кларк, президент на WRI, който почива през 2013 г.,[6][7] е удостоен с наградата „Джеймс Лоусън“, награда, посветена на поддръжниците на гражданските права.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Тодор Бакларов (1899 – 1969) – председател от 1947 до 1956 и генерален секретар от 1956 до 1966 г, на немската секция
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cipriani, Diego. L'obiezione ai tempi della guerra // mosaicodipace.it, 15 май 2004. Архивиран от оригинала на 15 август 2020. Посетен на 23 август 2024.
- ↑ Bruna Bianchi e Isabella Adinolfi. «Fa' quel che devi, accada quel che può». Arte, pensiero, influenza di Lev Tolstoj. Неапол, Orthotes, 2011. ISBN 8890561998. с. 175.
- ↑ Beautiful Memories // myrtlesolomon.com. Архивиран от оригинала на 23 март 2017. Посетен на 23 април 2024.
- ↑ Adesione anche dalla DC e dal PSI alla Marcia per la pace di Assisi // repubblica.it, 5 октомври 1985. Архивиран от оригинала на 6 януари 2016. Посетен на 23 август 2024.
- ↑ Isaacson, Walter. Einstein, la sua vita, il suo universo. Милано, Mondadori, 2017. ISBN 8804678399. ISBN 978-8804678397.
- ↑ Andrew Rigby & Michael Randle. Howard Clark (1950-2013) // wri-irg.org, 17 декември 2013. Посетен на 23 август 2024.
- ↑ Howard Clark obituary // . Лондон, theguardian, 18 декември 2013.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата War Resisters' International в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
