Ирина Раулина Палеологина
| Ирина Раулина Палеологина | |
| Семейство | |
|---|---|
| Род | Палеолози |
| Баща | Йоан Раул Петралиф |
| Майка | Теодора Палеологина Кантакузина |
| Братя/сестри | Анна Раулина |
| Съпруг | Константин Палеолог |
| Деца | Йоан Палеолог |
Ирина Раулина Палеологина (на гръцки: Ειρήνη Ραούλαινα Παλαιολογίνα, родена около 1265/1270 г.) е византийска аристократка от края на XIII век, снаха на император Андроник II Палеолог.
Предполага се, че Ирина е дъщеря на протовестиарий Йоан Раул Петралиф и Теодора Кантакузина.[1][2] Родена е между 1265 и 1270 г. Около 1287 г.[3] се омъжила за Константин Палеолог Багренородни, син на император Михаил VIII Палеолог и брат на император Андроник II Палеолог.[4] Съпругът на Ирина е първи братовчед на майка ѝ Теодора, която е племенница на император Михаил VIII Палеолог от сестра му Ирина Палеологина[2]. Това близко родство между Ирина Раулина и съпруга ѝ, доколкото би създало канонинична пречка пред брака им, повдига въпроса дали Ирина всъщност не е дъщеря на друг член на семейството на Раулите, най-вероятно друг от синовете на Алексий Раул (бащата на Йоан Раул Петралиф). След сватбата Константин Палеолог и Ирина най-вероятно заживели в собствена къща извън двореца – домът им бил сред най-луксозните в столицата.[3]. Съпругът на Ирина бил известен с натрупаното състояние и влиянието си в двора. Самата тя се споменава като ктиторка на различни църкви и манастири. Родила му син – Йоан, който през 1305 г. получил титлата паниперсеваст[5], а малко по-късно бил оженен за Ирина, дъщеря на Теодор Метохит.[6]
С името на Ирина се свързва една любопитна случка по време на празника на светите Петър и Павел на 29 юни 1292 г. На този ден императорът приемал на аудиенция знатните мъже в двора, а императрицата – знатните дами. Когато Ирина пристигнала за аудиенцитя, мястото ѝ вече било заето от вдовицата на Константин Стратегопул, която била племенница на император Йоан III Дука Ватаци. Като етърва на императрицата, Ирина заемала по-високо място в дворцовата йерархия сред жените – в действителност съпругата на Константин Багренородни била втора по ранг след самата императрица – и очаквала по-възрастната Стратегопулина да стане и да ѝ преитстъпи мястото си, отдвайки ѝ почестите, които се полагали на по-високия ѝ статус. Стратегопулина обаче отказала да го направи, оправдавайки се с възрастта и болежките си. Заради проявеното неуважение между двете жени избухнал скандал, който не останал скрит за мъжката част на двора. Почуствал необходимост да отмъсти заради проявеното спрямо съпругата му неуважение, Константин Багренородни заповядал на хората си да заловят някой си Константин Маврозом, предполагаем любовник на Стратегопулина, да го набият и да го разкарват гол из площада.[7][3][8] Когато съобщили на императора за случващото се, Андроник II веднага прекратил срамната процесия и наредил клетият Маврозом да бъде незабавно освободен.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ PLP , 24125. ῾Ραούλ, ᾿Ιωάννης Κοµνηνὸς ∆ούκας ῎Αγγελος Πετραλίφης (Raul Ioannes Komnenos Dukas Angelos Petraliphes).
- ↑ а б ((el)) Κατσιαμπούρα, Γιάννα (2002). Θεοδώρα Ραούλαινα. – Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού, Κωνσταντινούπολη., http://constantinople.ehw.gr/forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaId=4489
- ↑ а б в г Schrijver 2012, p. 101.
- ↑ PLP , 21492. Παλαιολόγος Κωνσταντῖνος (Palaiologos Konstantinos).
- ↑ PLP , 21479. Παλαιολόγος ᾿Ιωάννης (Palaiologos Ioannes).
- ↑ Gaul 2016, pp. 245, 251.
- ↑ Macrides, Munitiz & Angelov 2013, p. 382
- ↑ Schrijver 2018, p. 227.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Cawley, Ch. (2006 – 2021). BYZANTIUM 1261 – 1453. – Medieval Lands. FMG, https://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTINE%20NOBILITY.htm#EireneRaulainaMKonstantinosDPalaiologos
- ((en)) Gaul, Niels (2016). All the Emperor’s Men (and His Nephews): Paideia and Networking Strategies at the Court of Andronikos II Palaiologos, 1290–1320.. – Dumbarton Oaks Papers, 70, 245, 251, JSTOR 26497737, https://www.research.ed.ac.uk/en/publications/all-the-emperors-men-and-his-nephews-paideia-and-networking-strat, посетен на 25 април 2022
- ((en)) Macrides, Ruth; Munitiz, Joseph A.; Angelov, Dimiter (2013). Pseudo-Kodinos and the Constantinopolitan Court: Offices and Ceremonies, Birmingham Byzantine and Ottoman Studies, 15. Farnham: Ashgate; Centre for Byzantine, Ottoman and Modern Greek Studies, University of Birmingham, pp. 27, 195, 320, 382, ISBN 978-0-7546-6752-0, https://bg1lib.org/book/2774212/ab3f20[неработеща препратка]
- ((en)) Schrijver, Frouke Marianne (September, 2012). The early Palaioligan court (1261 – 1354) [A thesis submitted to the University of Birmingham for the degree of Doctor of Philosophy]. E-theses repository, University of Birmingham Research Archive, https://etheses.bham.ac.uk/id/eprint/4105/8/Schrijver13PhDreduced_size.pdf
- ((en)) Schrijver, Frouke Marianne (October, 2018). The court of women in early Palaiologan Byzantium (ca.1260-1350) (Published online by Cambridge University Press). – Byzantine and Modern Greek Studies, 42(2). Centre for Byzantine, Ottoman and Modern Greek Studies, University of Birmingham, 219 - 236, doi:10.1017/byz.2018.6, https://www.cambridge.org/core/journals/byzantine-and-modern-greek-studies/article/court-of-women-in-early-palaiologan-byzantium-ca12601350/4F01160929FDB75692C9A9F25B007855
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up.