Ирина Хакамада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ирина Хакамада
руска политическа деятелка

Родена

Образование Руски университет на дружбата на народите
Партия Комунистическа партия на Съветския съюз (1984 г. – 1989 г.)

Уебсайт hakamada.ru
Ирина Хакамада в Общомедия

Ирина Муцу́овна Хакама́да е руска политическа деятелка, общественичка, преподавателка, водеща предавания, писателка, актриса. Депутатка е в Държавната дума от 1993 до 2003 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Баща ѝ Муцуо Хакамада е японски комунист, мобилизиран в Квантунската армия, военнопленник в СССР от края на Втората световна война, получава съветско гражданство, после работи като преводач в Гостелерадио. Майка ѝ Нина Синелникова е учителка. Има полубрат (професор, политолог) и полусестра от баща си в Япония и полусестра от майка си.

Завършила е Икономическия факултет на Университета на дружбата между народите „Патрис Лумумба“, има научна степен кандидат на икономическите науки от Московския университет „М. Ломоносов“ и научно звание доцент (1983), преподава политикономия.

Става младши научен сътрудник в Научно-изследователския институт на Държавния планов комитет (Госплан) на РСФСР през 1980 г. До началото на 1990-те години преподава във ВТУЗ при Автозавод „Лихачов“ (сега Московски държавен индустриален университет). После се занимава с частен бизнес, става член на Борсовия съвет на Руската стоково-суровинна борса. По-късно преподава в МГИМО и във Финансовата академия при Правителството на РФ.

Членува в КПСС (1984 – 1989). Избрана е за генерален секретар на Партията на икономическата свобода (1992 – 1994). После е председателка на общественото движение „Общо дело“ (1995 – 2000). Съпредседателка е на коалицията Съюз на десните сили (1999 – 2003).

През октомври 2002 г. Хакамада с Йосиф Кобзон взема участие в преговорите с въоръжени терористи в Москва. В резултат от преговорите извежда от завзетия Театрален център на Дубровка 4 заложници, включително 3 деца[1][2].

Ирина Хакамада участва в изборите за президент на Русия през март 2004 г., достигайки 4-то място с 2,67 млн. гласа (3,84 %) – най-добрия резултат на кандидатка на всички президентски избори в Русия.

След това е съоснователка и председателка (2004 – 2006) на нерегистрираната Руска демократична партия „Наш избор“, вляла се в политическото движение Руски народно-демократичен съюз, преобразувано в партия през 2007 г. Хакамада напуска партията и заявява, че прекратява политическата си дейност, през 2008 г.[3] Става член на Съвета на политическата Партия на ръста през 2016 г.[4].

Хакамада е член на Съвета при президента на Русия по въпросите на развитието на гражданското обществао и правата на човека от 2012 до 2018 г.

Омъжва се 4 пъти, има син (1978) от първия брак и дъщеря (1997) от последния брак.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]