Ищван Нерш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ищван Нерш
Лична информация
Прякор „Етиен“
Роден Ищван Нерш
25 март 1924 г.
Мерлебаш, Flag of France.svg Франция
Починал 9 март 2005
Суботица, Сърбия
Второ гражданство Flag of Hungary.svg Унгарско
Пост нападател
Юношески отбори
1941-1944Flag of Hungary.svg Вашуташ
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1944
1945
1945-1946
1946
1946-1948
1948-1954
1954
1954-1956
1956-1957
1957
1958
1958-1960
1960-1961
Flag of Hungary.svg Зуглои Ганз
600px Rosso e Nero2.png Кишпещ
Bianco e Viola (Strisce).png Уйпещ
600px Rosso e Bianco (strisce).png Виктория Жижков
Rosso e Blu2.png Стад Франсес
600px Nero e Azzurro (Strisce)2.png Интер
Giallo e Rosso2.png Рома
600px Catalano azulgrana.png ФК Барселона
20px Тераса
Blu e Bianco (Quadrati).png Сабадел
Blu e Celeste (Strisce).png Лечо
Bianco e Celeste.svg Марцото Валдано
10
3
17
3
62
182
54
0
?
?
36
11
(3)
(0)
(17)
(0)
(34)
(133)
(20)
(0)
(?)
(?)
(11)
(0)
Национален отбор
1945-1946Flag of Hungary.svg Унгария2(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Ищван Нерш (на унгарски: Nyers István), наричан още Стефан или Етиен е унгарски футболист, нападател. Роден е на 25 март 1924 г. във Фреминг-Мерлебаш, Франция в семейството на унгарски емигранти. Характерен с топовния си шут (причинил фрактури на вратарите Францоси и Албани), хвърлянията от тъч на разстояние от 40 метра, както и бързата игра с крака (финтове), въпреки, че изиграва само 2 мача за националния отбор на Унгария (в които вкарва два гола), той е смятан за един от най-великите футболисти на страната си.

Започва професионалната си кариера в Будапеща, където се състезава за местния Уйпещ, с които печели унгарския шампионат на два пъти (през 1945 и 1946 г.). След това започва неговото световно пътешествие: преминава в редиците на чешкия Виктория Жижков, след което Еленио Ерера го отвежда отново във Франция, където се състезава за Стад Франсес. Там, при среща с италианския Интер е забелязан от Джулио Капели, който го привлича в Милано. Именно в Италия Ниерш разкрива пълния си потенциал на велик футболист и става известен с авангардния си и бляскъв начин на живот. Още в дебютния си сезон за Интер, става голмайстор на шампионата с 26 гола, след което на два пъти (поред) печели италианската лига (през 1953 и 1954 г.). Изиграва 182 мача за италианския шампион, в които вкарва 133 попадения.

След като напуска Интер, играе за кратко в състава на Рома, където вкарва 20 гола, после отива във ФК Барселона (но не записва никакви мачове). В края на кариерата си се състезава за по-скромните отбори на Тераса, Сабадел, Лечо и Марцото Валдано.

Дълго след като се оттегля от футбола живее в Болоня.

Умира на 9 март 2005 г. в Суботица (Сърбия), болен в бедно и окаяно състояние, далеч от славата която го е съпътствала през живота.