Йенидже (дем Абдера)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йенидже (дем Мустафчово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Йенидже.

Йенидже
Γενισέα
— село —
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемАбдера
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина14 m
Население1858 души (2001)
Пощенски код67100
Йенидже в Общомедия

Йенидже или Енидже или Йенидже Карасу (на гръцки: Γενισέα, Йенисеа) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Абдера, административна област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Йенидже е разположено в центъра на Ксантийското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

През османско време село Йенидже е било център на нахия Йенидже Кара Су. Църквата в селото е изградена от Китан Петров.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йенидже (Yénidjé) живеят 1500 гърци.[2]

Христо Караманджуков пише:

Голямата планинска част от околията се населяваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села Коюнкьой и Булустра. Малка част гърци, всъщност цинцари, населяваха с. Енидже, някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 154.