Йозеф Брайтбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Брайтбах
Joseph Breitbach
Mohr Joseph Breitbach.jpg
Портрет на Йозеф Брайтбах
Роден 20 септември 1903 г.
Починал 9 май 1980 г. (76 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, пиеса, критика, есе
Дебютни творби „Червено срещу червено“, разказ (1928)
Награди „Федерален орден за заслуги“, 1962, 1969, 1979
Уебсайт Страница в IMDb
Йозеф Брайтбах в Общомедия

Йозеф Брайтбах (на немски: Joseph Breitbach) е немско-френски писател и публицист, автор на романи, разкази, пиеси, критика и есета.

След преселването си във Франция през 1929 г. съдейства за подобряването на културните и политически отношения между Германия и Франция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Брайтбах е син на директора на основното училище в Еренбрайтщайн, квартал на Кобленц. Напуска кобленцката гимназия през 1921 г., без да положи матура, за да стане книгопродавец. От 1925 до 1928 г. работи като книжар в Аугсбург. Тук устанавява тесни контакти с КПД. Уволнен е от работата си, след като излиза първият му разказ „Червено срещу червено“ („Rot gegen Rot“) (1928). Животът му в Аугсбург е белязан от пътувания в Берлин, Париж, Виена и Мюнхен, при които се запознава с писатели и издатели. Също така поддържа тесни контакти с художници, още на млади години става колекционер на картини.

След 1929 г. Брайтбах живее във Франция, от 1931 г. в Париж, където развива дейност като търговец. Същевременно пише статии за френски вестници. През 1932 г. излиза в Берлин първият му роман „Превръщението на Зузане Даселдорф“ („Die Wandlung der Susanne Dasseldorf“).

През 1933 г. книгите му са забранени в Германия. През 1937 г. Брайтбах връща немския си паспорт и иска френско гражданство, което получава по-късно.

Като етнически немец Брайтбах е интерниран през 1939 г. Съгласява се да сътрудничи на Чуждестранния легион и френските тайни служби. След навлизането на немските войски в Париж по време на Втората световна война Гестапо конфискува библиотеката на писателя заедно с негови ръкописи.

През 1945 г. Йозеф Брайтбах става френски гражданин. Застъпва се за немски военнопленници. От 1948 до 1951 г. публикува в седмичника „Ди Цайт“ статии върху френската култура и политика. От 1961 г. има отново второ местожителство в Германия. 30 години след първия си роман Брайтбах публикува втори: „Отчет за Бруно“ („Bericht über Bruno“) (1962). Романът има голям успех, особено в САЩ. Някои свои творби Брайтбах превежда сам на френски, при което извършва малки промени в действието.

Йозеф Брайтбах завързва приятелство с многобройни писатели и интелектуалци или поддържа интимна писмовна връзка, например с Клаус Ман (с когото по-късно се скарва), Жулиен Грийн, Голо Ман и Андре Жид.

Брайтбах редовно подкрепя млади писатели, когато е убеден в таланта им. Поради многостранните си връзки с издатели и литературни критици той е в състояние да им бъде полезен при публикуването на техни творби. Освен това често оказва и финансова помощ, която продължава да се разпростира и след смъртта му. В завещанието си Брайтбах се разпорежда наречената на негово име награда Йозеф Брайтбах, спонсорирана от едноименната фондация във Вадуц, да се присъжда ежегодно на немскоезични писатели[1].

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Rot gegen Rot, Erzählungen, 1928
  • Die Wandlung der Susanne Dasseldorf, Roman, 1932
  • Clemens, Erzählung, 1937
  • Bericht über Bruno, Roman, 1962
  • Die Jubilarin/Genosse Veygond/Requiem für die Kirche, 1972
  • Die Rabenschlacht, Erzählung, 1973
  • Das blaue Bidet oder Das eigentliche Leben, Roman, 1978

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]