Йонийски фриз на Партенона

Йонийският фриз на Партенона е скулптурна композиция от барелефи, изработени от пентелийски мрамор, която е създадена, за да украси фриза в горната част на наоса (вътрешното помещение) на атинския Партенон . Композицията е създадена между 443 и 438 г. пр.н.е. ^[1] , вероятно под ръководството на Фидий .

Сегашно състояние[редактиране | редактиране на кода]

От оригиналния фриз, дълъг 160 метра, оцеляват само 130 метра ^[2] . Загубената част е известна само от рисунки направени от френския художник Жак Кери през 1674 г., 13 години преди венецианската армия да бомбардира храма и да го разруши частично.

Понастоящем по-голямата част от фриза се намира в Британския музей в Лондон. Почти всички други са в Атина, а малка част са в шест различни институции ^[3] Фрагменти от фриза могат да бъдат намерени и в архива на Бизли в музея Ashmolean в Оксфорд, в музея Spurlock в Erban, в галерията за скулптури в Базел. ^[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Фризът включва 378 човешки фигури и 245 животни. Бил дълъг 160 метра , когато беше завършен, висок 1 метър и имаше максимална дълбочина от 5,6 см. Фризът се състои от 114 блока със средна дължина 1,22 метра всеки и изобразява две успоредни процесии. Изключително нововъведение в конструкцията на Партенона беше, че наосът, следващ пронаоса с шест колони, поддържаше йонийски фриз, а не метопи в дорийски стил, както се очакваше в дорийски храм. Съдейки по наличието на регули и гути в долната част на фриза на източната стена, това оформление е използвано при завършване на строежа на храма вместо дузина метопи и триглифи, които биха могли да бъдат премахнати. ^[5]

Мраморът е добиван от планината Пенделикон, която се намира на 19 км от Акропола.Най-вероятно скулпторите са оформяни на самата строителна площадка. Информация за броя на строителите не е запазена, но според различни оценки броят на скулпторите варира от 3 до 80.Предполага, че са били най-малко девет с мотива, че това е минималният брой скулптори, за да завършат работата. на време. ^[6] След това фризът е боядисан и декориран с метал. Въпреки че боите не са оцелели, фонът най-вероятно е бил син, когато сравняваме фриза на Партенона с мрачния сив фон и остатъците от боя върху фриза на храма на Хефест . ^[7] Най-вероятно предметите, които са били в ръцете на фигурите, също са били боядисани - тризъбецът на Посейдон и лаврата на Аполон . ^[8] Множеството дупки в главите на статуите на Аполон и Хера свидетелстват за това, че боговете са били увенчани с бронзови венци с позлата. ^[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ 438 was the year of the dedication of the Parthenon and is usually taken as an upper limit for completion of the frieze, see I Jenkins, The Parthenon Frieze and Perikles' cavalry of 1000, p149-150, in Hurwit, 2005, for a discussion of the dating problem.
↑ Jenkins, 2002, p.49
↑ 80m in London and 50m in Athens according to the Greek Culture Ministry’s website accessed 27.6.2010 Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine..
↑ For example, in the Architecture Hall at the University of Washington, Seattle, in the Museum of the Center for the Acropolis Studies at Athens, at the Western Australian Museum in Perth, at Hammerwood Park near East Grinstead in Sussex, at the Nashville Parthenon and at the University of Strasbourg (France)
↑ Neils, 2001, p.38
↑ -
↑ Neils, 2001, p.88 "It is generally assumed that the background of the frieze was painted blue, on analogy with the blue background of other fifth-century relief sculptures, namely, grave stelae.
↑ Neils, 2001, p.90
↑ Neils, 2001, p.91

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ионический фриз Парфенона“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] 438 was the year of the dedication of the Parthenon and is usually taken as an upper limit for completion of the frieze, see I Jenkins, The Parthenon Frieze and Perikles' cavalry of 1000, p149-150, in Hurwit, 2005, for a discussion of the dating problem.

[2] Jenkins, 2002, p.49

[3] 80m in London and 50m in Athens according to the Greek Culture Ministry’s website accessed 27.6.2010 Архив на оригинала от 2019-06-01 в Wayback Machine..

[4] For example, in the Architecture Hall at the University of Washington, Seattle, in the Museum of the Center for the Acropolis Studies at Athens, at the Western Australian Museum in Perth, at Hammerwood Park near East Grinstead in Sussex, at the Nashville Parthenon and at the University of Strasbourg (France)

[5] Neils, 2001, p.38

[6] -

[7] Neils, 2001, p.88 "It is generally assumed that the background of the frieze was painted blue, on analogy with the blue background of other fifth-century relief sculptures, namely, grave stelae.

[8] Neils, 2001, p.90

[9] Neils, 2001, p.91

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]