Йордан Ковачев (астроном)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Ковачев
български астроном, геодезист и математик
Роден
1875 г.
Починал
5 юли 1934 г. (59 г.)
Националност българин
Научна дейност
Работил в Софийски университет
Титла професор

Йордан Давидов Ковачев е български астроном, математик и геодезист, професор в Софийския университет.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1875 г. в Кюстендил. Завършва Софийския университет, след което специализира две години геодезия в Париж и една година в Пруския геодезически институт в Потсдам. Той е първият асистент по астрономия в България. Работи в катедра Астрономия в Софийския университет от 1 септември 1901 г. до 1 януари 1904 г. До 1919 г. е нехоноруван доцент по математическа география, след което е хоноруван доцент, както и редовен професор по геодезия и културна техника в Агрономо-лесовъдския факултет.[3] Почива през 1934 г.[1][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 150 научни и научно-популярни труда в областта на астрономията и геодезията. По-важни са:[1][3]

  • „Нашето звездно небе“ (1928)[4]
  • „Животът на звездите“ (1929)[4]
  • „Принос към историята на картата на България“ (1932)[2]
  • „Астрономическа география“ (1932) – първият университетски учебник по астрономия.[3]
  • „Радиоастрономия“ (1962)[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Батаклиев, Иван. Проф. Йордан Д. Ковачев. // Известия на Българското географско дружество II. 1934. с. 15 – 17.
  2. а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 48.
  3. а б в г ((bg))  Историята на катедра Астрономия. // Катедра Астрономия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 17 януари 2017 г.
  4. а б в ((bg))  Български астрономически книги. // Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград. Посетен на 17 януари 2017 г.