Йордан Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
България Йордан Маринов
Лична информация
ПрякорЧервения
Роден
Йордан Маринов Георгиев
23 юни 1968 г. (55 г.)
ПостОфанзивен полузащитник
Юношески отбори
България Академик (Св)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1986 – 1989
1989 – 1991
1991 – 1992
1992
1992 – 1993
1993 – 1994
1995 – 1997
1997 – 1999
1999
2000
2000 – 2001
2001 – 2002
България Академик (Св)
България Локомотив (ГО)
ЦСКА (Сф)
Славия (Сф)*
Славия (Сф)
Локомотив (Пд)
Локомотив (Сф)
Левски (Сф)
Кремиковци
Академик (Св)
Хебър
Беласица
30
53
13
1
21
39
65
28
?
?
26
?
(2)
(7)
(0)
(0)
(2)
(3)
(12)
(1)
(?)
(?)
(1)
(?)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Йордан Маринов (роден на 23 юни 1968 г.) е бивш български футболист, полузащитник. По време на кариерата си играе в редица отбори в „А“ група. Първият футболист, носил екипите и на четирите големи столични клубове – ЦСКА, Славия, Локомотив и Левски. Наричан още „Големия Шлем“. Брат е на Евгени Маринов, също бивш футболист.[1] Баща на футболиста Лилиян Маринов.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Свищов, Маринов е юноша на местния Академик. По време на кариерата си става Шампион на България през 1992 с ЦСКА (София) и печели два пъти Купата на България – през 1995 с Локомотив (София) и през 1998 с Левски. Вицешампион с Локомотив(София) през 1995 и Левски(София) през 1998 и 1999 г. Бронзов медалист с Локомотив(София) през 1996 г. Изиграва над 250 мача в „А“ група.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

ЦСКА (София)
Локомотив (София)
Левски (София)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]