Йосиф от Ариматея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рогир ван дер Вейден, Свалянето на Христовото тяло от кръста, 1435-1440. Прадо, Мадрид

Йосиф от Ариматея е библейски новозаветен персонаж, за който се споменава в Четирите Евангелия и в Книгата на пророк Исая. След разпятието на Христос, Йосиф отива при Пилат Понтийски, прокуратор на римската провинция Юдея, и моли да му бъде разрешено да погребе тялото. След като получава разрешението, той го полага в пещера-гробница, негова собственост.

Йосиф от Ариматея в Новия завет[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път в Новия завет името на Йосиф Ариматейски се споменава в Евангелието от Матей, глава 27:

57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се беше учил при Исус. 58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.[1]

Пророчеството от Стария Завет[редактиране | редактиране на кода]

Теолозите разпознават в лицето на Йосиф от Ариматея пророчестворо от Стария Завет в Книгата на Исая, гл. 53:9:

И определиха гроба Му между злодеите, Но по смъртта Му при богатия; Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. <references/>

Библия, шесто ревизирано издание, Българско Библейско Дружество, София 2009