Йото Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йото Кръстев
български журналист и писател
Роден
Починал
Керемичака, България
Семейство
Баща Иван Кръстев[1]
Майка Вита Кръстева[1]
Съпруга Латинка Кръстева
Деца Иван Кръстев

Йото Кръстев е български журналист и писател, член на ЦК на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 април 1937 г. в Луковит.[1]

Следва в жп институт, а след това българска филология в Софийския университет. Секретар по идеологията на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. Главен редактор на вестник „Народна младеж“. Завеждащ-отдел „Средства за масова информация“ на ЦК на БКП.[2][3]

Женен за Латинка Кръстева, учителка по български език и литература.[3] Син на двамата е политологът Иван Кръстев.[1]

Умира на 9 септември 2000 г. в автомобилна катастрофа, станала на главния път Плевен - София близо до местността Керемичака. При челния сблъсък с движеща се в неговото платно изпреварваща кола той загива на място.[1][4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Информацията подлежи на допълване.
  • Сърце щом имаш. Разкази. София: Народна младеж, 1974
  • И не каза дума... Художествено-документална повест за Иван Туйков. София: Народна младеж, 1978, 144 с.
  • Диря в утрото. Очерк за дейността на ОФ в Михайловградски окръг. София: ОФ, 1978, 56 с.
  • Зърна от гранит. Очерци и документални разкази за партийни работници. София: Партиздат, 1978
  • Истини като хляба. Очерци за млади селскостопански работници. София: Народна младеж, 1979, 136 с.
  • Слънце между вулканите. Политически очерци за Никарагуа. София: Военно издателство, 1981, 196 с.
  • (съставител) Най-човешката обич. Очерци за изтъкнати селскостопански работници. София: Народна младеж, 1983, 124 с.
  • Вечерна струна. Художествено-документална повест за Марин Илиев Пенков. София: Народна младеж, 1983, 292 с.
  • (съставител) Остарявам на земята. Документални разкази. София: Партиздат, 1985, 176 с.
  • Народната памет разказва. Материали от зоналните срещи, проведени през 1985 г.. София: Партиздат, 1986, 318 с.
  • Докато времето е живо. Художествено-документална повест за Димитър Генчев. София: Военно издателство, 1987, 136 с.
  • Среща с безсънието. София: Партиздат, 1988, 134 с.
  • Сън с отворени очи. Художествено-документална повест за антифашиста Петко Ст. Патарински. София: Народна младеж, 1989, 184 с.
  • Мяра за живот. Стоимен Сарафов. София: БДЖ, 1999, 96 с.
  • Неповторимият мечтател и мъченик. Борис Борисов Колчев. София: БДЖ, 1999, 96 с.
  • Човек с много измерения. Любен Божков. София: БДЖ, 1999, 96 с.
  • Жрец на българските железници. Петко Николов. София: БДЖ, 1999, 116 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Йото Кръстев, geni.com.
  2. Антон Тодоров, „Диверсантите от Типинг пойнт“, в. „Политика“, 11 март 2016 г.
  3. а б „Политолог с нашенски корени се нареди преди Маркес“, в. „Ловеч Прес“.
  4. „Журналист загина край Плевен“, в. „Стандарт“, 11 септември 2000 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]