Йохан Келерер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Келерер
Johann Kellerer
австрийски и български градинар и ботаник
По време на екскурзия, 1914 г. Източник: ДА „Архиви“
По време на екскурзия, 1914 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
5 март 1938 г. (78 г.)

Йохан Келерер (на немски: Johann Kellerer) е австрийски и български градинар и ботаник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 декември 1859 г. в Швац, Австро-Унгария. През 1895 г. при посещение в Университетската ботаническа градина в Мюнхен на княз Фердинанд е поканен да направи алпинеум в Царската ботаническа градина и в дворцовите имения. Пристига в България през 1896 г. като градинар. В периода 1922 – 1926 г. е инспектор, а след това до пенсионирането си през 1936 г. е директор на Царските ботанически градини. Умира на 5 март 1938 г. в София.[1]

Алпинеуми[редактиране | редактиране на кода]

През 1896 г. създава първият алпинеум на Балканския полуостров в Царската ботаническа градина срещу Ректората на Софийския университет. В 1900 г. построява малкия, известен като сенчестия алпинеум в парка „Врана“. Прави няколко скални групи в летния дворец „Ситняково“ (1890 – 1901), в двореца „Царска Бистрица“ и местността Враника около него (1901 – 1902), големите алпинеуми в парка „Врана“ (1903 – 1908), малкия алпинеум при двореца „Сарагьол“ (1914 – 1915), грамадният алпинеум в парка „Врана“ (1926 – 1927) – състои се от скалните групи „Пирин“, „Фердинандов връх“ и „Драгоман“.[1]

Алпинеумите се отличават с посадените по тях растения. Включени са предимно реликтни, ендемични, редки и застрашени растителни видове. На големия алпинеум в парка „Врана“ са посадени Haberlea rhodopensis, Diosphaera rumeliana, Geum bulgaricum, Geum rhodopaeum, Daphne blagayana, Genista rumelica, Convulvus sündermani, Daphne cneorum, Edralianthus serbicus, Astragalus wilmutianus и др. Много от растенията са донасяни лично от Келерер, който заедно с Иван Буреш, Борис Стефанов и Борис Ахтаров придружават цар Фердинанд и цар Борис III по време на техните екскурзии по българските планини. Върху алпинеумите растат общо 15 000 екземпляра от над 3000 вида растения.[1]

Само най-големите европейски ботанически градини, както тези в Dahlem – Берлин и Kew-Garden – Лондон, могат да си съперничат с Царските Келерови алпинеуми.

— Акад. Иван Буреш[1]

Приноси в Ботаниката[редактиране | редактиране на кода]

По материали събрани от Келерер е описан новият за науката вид Hieracium ferdinandi-regis.[1] Описва растителният вид пиринска гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii).

На негово име са кръстени българските ендемити келерерова асинеума (Asyneuma kellererianum), келерерово великденче (Veronica kellererii) и келереров центрантус (Centranthus kellereri).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Станев, Стефан. Малко познати имена от българската ботаника. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 9544307567.