Йохан Фридрих Карл фон Алвенслебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йохан Фридрих Карл фон Алвенслебен
Гербът на род Алвенслебен
Дворецът Рандау
Дворец Хундисбург

Йохан Фридрих Карл фон Алвенслебен (на немски: Johann Friedrich Karl I fon Alvensleben; * 26 октомври 1714 в Магдебург; † 16 май 1795 в Хам Комон в Англия) е благородник от род „фон Алвенслебен“ и министър на Хановер и Великобритания.

Той е най-големият син на Хановерския министър Рудолф Антон фон Алвенслебен (1688 – 1737) и първата му съпруга Елеонора фон Дизкау (1685 – 1721). Баща му се жени втори път за Шарлота София фон Алвенслебен от Еркслебен (1682 – 1739). По-малкият му брат Гебхард Август фон Алвенслебен (1719 – 1779) е баща на Филип Карл фон Алвенслебен (1745 – 1802), дипломат и пруски военен министър (1791 – 1802).

Йохан Фридрих Карл фон Алвенслебен следва в университета в Хелмщет и след това работи в имперския камерен съд във Вецлар. През 1736 г. той става камара съветник в Хановер. През 1745 г. той отива като кур-хановерски пратеник в Дрезден, 1754 г. като дрост- и консисториал-президент в Ратцебург.

През 1771 г. английският крал Джордж III го прави държавен министър и „шеф на немската канцлай“ (министър за хановерските работи) в Лондон. Там той е до смъртта си.

Йохан Фридрих Карл I фон Алвенслебен е от Нойгатерслебен в Саксония-Анхалт и наследява бащиното имение Рандау при Магдебург. Там той построява след 1742 г. нова къща, различни сгради, няколко къщи за работници, млекарница и вятърна мелница, една къща за вдовици на предигерите и множество къщи за колонисти. По-късно той наследява дворец Хундисбург в Халденслебен, който по-късно получава племенникът му пруският първи министър Филип Карл фон Алвенслебен.

Йохан Фридрих Карл фон Алвенслебен умира на 81 години неженен на 16 май 1795 г. във вилата си Хам Комон в Англия.[1] Погребан е в немската църква в Лондон.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Siegmund Wilhelm Wohlbrück: Geschichtliche Nachrichten von dem Geschlecht von Alvensleben und dessen Gütern. Dritter Theil, Berlin 1829, S. 360 – 362.
  • Leopold von Ranke: Hardenberg und die Geschichte des preußischen Staates, 1877.
  • E. v. Meier: Hannoversche Verfassungs-und Rechtsgeschichte, 1898.
  • Udo von Alvensleben: Alvensleben, Johann Friedrich Karl von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 234
  • Udo von Alvensleben-Wittenmoor: Die Alvensleben in Kalbe 1324 – 1945. Bearbeitet von Reimar von Alvensleben. Falkenberg 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]