Калимико

	Калимико
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Капуцинови (Cebidae)
род:	Скокливи тамарини (Callimico)
вид:	Калимико (C. goeldii)
	Научно наименование
	Callimico Callimico goeldii Thomas, 1904
	Разпространение
	Калимико в Общомедия
	[ редактиране ]

Калимико, още Гелдиев или Скоклив тамарин (Callimico goeldii), е вид бозайник от семейство Остроноктести маймуни (Callitrichidae), единствен представител на род Скокливи тамарини (Callimico). Видът е световно застрашен, със статут Уязвим.^[2]

Разпространение и местообитание

Срещат се в Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу.

Описание

Скокливите тамарини са почти черни или черно-кафяви на цвят, а по козината на главата им и опашката понякога има червено, бяло, или сребристо-кафяви акценти. Телата им са 20-23 cm дълги, а опашките им достигат до около 25-30 cm.

Източници

↑ Callimico goeldii (Thomas, 1904). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Mittermeier, R. A. & Rylands, A. B. Callimico goeldii // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 януари 2009. (на английски)

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Callimico goeldii (Thomas, 1904). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[status-2] Mittermeier, R. A. & Rylands, A. B. Callimico goeldii // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 януари 2009. (на английски)

[1]

[2]