Канацулева къща
| Канацулева къща Οικία Κανατσούλη | |
 Интериорът на къщата | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Сятища, Гърция |
| Изграждане | 1757 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Канацулева къща в Общомедия | |
Хадзимихаиловата или Канацулевата къща (на гръцки: Οικία Κανατσούλη, Οικία Χατζημιχαήλ) е къща в град Сятища, Гърция.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена в северната махала Хора, срещу Сятищката митрополия.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на фамилията Хадзимихаил започва в 1700 година, когато търговецът и земевладелец Никос Хадзимихаил от сятищкото село Дряново избягва в Сятища. Неговите синове Павлос, Дукас и Николаос основават търговска къща във Виена, столицата на Австрийската империя. Търговските им дейности, освен Балканския полуостров, се простират от Будапеща и Виена до Лайпциг и по-на север до Амстердам. Тримата братя са активни членове на гръцката община във Виена. Павел остава за постоянно във Виена и в 1798 година му е дадена благородническа титла.[2]
Никос Хадзимихаил построява величественото имение срещу митрополията на Сисани и Сятища. Търговският символ на семейството и датата 1757 година са гравирани върху плоча над главния вход на къщата. Според други исторически свидетелства къщата е построена в 1746 година. В 1786 година Николаос Хадзимихаил умира и го наследява Димитриос, който в 1787 година се жени за Агни, дъщерята на Георгиос Манусис от другото влиятелно търговско семейство на Сятища. През пролетта на 1821 година той участва в срещата в Сятища, където е решено да се изпрати Николаос Касомулис на срещата на вождовете в Олимп. В 1856 година лекарят от Кожани Атанасиос Канацулис се жени за Агни Хадзимихаил, внучка на Димитриос Нику Хадзимихаил. Техните потомците са собственици на имението.[2]
В 1937 година къщата е обявена за паметник на културата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Къщата има забележителна архитектура, както и ценна вътрешна украса със стенописи и дърворезба. Вътрешният стенопис в зимното помещение, наречен „Пантеон“, е основна забележителност на имението. Рисуван е в 1811 година от Евтимиос от Стара Патра, чиито произведения се срещат и в други къщи в града. В стенописа са разгърнати сцени от гръцката митология: Мойри, Раждането на Атина, Кронос изяжда децата си, Кронос, Афродита, Еол, Рея и Корибанти, Отвличането на Персефона, Дике, Сфинкс, Пан, Асклепий, Артемида, Хефест, Горгони, Аполон, Химера. Дори вътрешните повърхности на прозорците и лампите на вратите са изписани. На капителите на три колони има три човешки фигури, котио може би са Димитриос Хадзимихаил, Агни и Евтимиос.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ΒΔ 15-10-1937 - ΦΕΚ 428/Α/23-10-1937 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-07. Посетен на 13 февруари 2021 г.
- ↑ а б в г Κώτσικας, Λάζαρος Γ. Το αρχοντικό Χατζημιχαήλ – Κανατσούλη στην Σιάτιστα ανοίγει το επόμενο Σάββατο για να μας εξιστορήσει την Ελληνική μυθολογία // Kozan.gr, 6 Οκτωβρίου 2019.
