Направо към съдържанието

Карагински район

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камчатски край
Камчатски край
Знаме на Камчатски край
(знаме)
Герб на Камчатски край
(герб)
Карагинският район на картата на Камчатския край
Административен център село Осора
Управител Владислав Гаврилов
Площ
40 640,58 km²[1]
Население
3695 (2016)
Гъстота
0,09 души/km²
Часова зона UTC +12

Карагински район e административно-териториална единица и общински район в състава на Камчатския край на Руската федерация. Административен център е село Осора.

Карагинският общински район се намира в северната част на полуостров Камчатка, между Охотско море на северозапад и Берингово море на изток. Състои се от три териториални зони: северна, южна и остров Карагински. Площта на района е 40,6 хил. km2.

В най-северната част на източното крайбрежие на района село Илпирское, на което принадлежи своеобразен „географски рекорд“ в световен мащаб – ако човек застане с лице към морето, приблизително в посока югоизток-изток, то по права линия в продължение на 32 хиляди километра (около 80% от дължината на екватора на Земята) се простира само океан, като тази въображаема линия, опира в сушата едва в района на град Карачи, Пакистан (по-точно – 1° западно от него).

Голяма част от територията на района е заета от северния край на Средния хребет. На северозапад е разположен Параполския дял, на северизток – разклонения на Корякското възвишение. Бреговата линия е разнородна. Западният бряг е очертан от плавна крива, а източният е силно насечен от широки и дълбоко врязващи се в сушата заливи, разделени от скалисти полуострови. Низината на Параполския дол на много места е мочурлива.

Климатичните условия са сурови. Зимата започва през октомври и завършва в края на април (средно 200 дни). Средната температура на най-студения месец (февруари) е -14 °C, в отделни дни пада до -36°. Най-дълбоката снежна покривка е в средата на март (130 cm). Средната скорост на вятъра е 4.2 m/s. Количеството на падащите валежи е 530 mm на месец. Пролетта е кратка и не е много ясно изразена. Преходът на средна температура над 0 °C се случва в средата на май, като ветровете от изток и от запад през този период често донасят застудявания и затоплянето на въздуха се извършва бавно.

Лятото е прохладно, особено в крайбрежните райони. Средната месечна температура през най-топлия месец (юли) е +12 °C. Преобладават западните и югоизточните ветрове от моретата, които докарват ниска облачност и понижават температурата на въздуха. Количеството на валежите е 730 mm месечно. Възможни са дълготрайни проливни дъждове.

На територията на Карагинския район е силно развита реката мрежа – тук протичат 64 реки със 127 притока. Повечето от тях извират от Средния хребет и Корякското възвишение. За водното захранване на реките голяма роля играят подземните води, което обуславя значителното естествено регулиране на оттока, като до 70 % от оттока е през летните и есенните месеци. Реките имат сравнително спокоен характер на теченията, повечето от тях са протичат през широки долини. Най-големите реки са: в северната зона – Анапка; в южната зона – Начики, Русакова; на островната зона – Мамигинваям. Водата в реките е слабо минерализирана.

Открити са 31 минерален източника, включително термални, като минералният състав на повечето от тях не е изследван. Русаковските, Дранкинските и Тимлатските извори имат балнеоложко значение.

Брой жители
2002 2007 2009 2010 2013 2016
5656 4819 4777 4076 3935 3695

Има запаси на природен газ и нефт, кафяви въглища, злато, сяра, платина, медноникелови руди.

Карагинският район с център село Карага е създаден на 1 април 1926 година. В него е включена цялата територия на Карагинския (с изключение на територията на Укинския селски съвет) и Олюторския район с районен център село Тиличики. След формирането на 10 декември 1930 г. на Корякския национален окръг, от състава на Карагинския район е отделен Олюторския като самостоятелен район.

През 1933 г. към Карагинския район е присъединен Укинския селски съвет.

От 1 април 1942 г. административен център на района става селото Осора.

До 1 юли 2007 г. влиза в състава на Корякския автономен окръг на Камчатска област.

Национален състав

Коренните северни народи са 36,9 % от населението, в т.ч.:

  • коряки – 35,2 %;
  • ителмени – 0,1 %;
  • чукчи – 0,04 %;
  • ескимоси – 0,04 %;
  • евенки— 0,08 %;

Административно-териториално устройство

[редактиране | редактиране на кода]

В Карагинския район има 6 населени места в състав от един селище от градски тип и пет от селски[2]:

В съветския период, на територията на района се намират селата Анапка, Красное, Белореченск, Кирпични, Макаревское, Хайлюля, Ука, Горна Езерная, Чемурнаут, Нови Рекиники. Част от тях опустяват още преди началото на перестройката в СССР.

Животинският свят на района е разнообразен, тук се срещат див северен елен, снежен овен, лос, вълк, кафява мечка, лисица, полярна лисица, росомаха, рис, заек. Птици: скален орел, сокол скитник, белоопашат орел, белоклюна гагара, черна казарка, пискулка, малък лебед, орел рибар, сивокрила чайка, червенокрака маевка, розова чайка, алеутска рибарка и мн. др. В реките и езерата живеят щука, сребрист шаран, умбра, михалица, полярен щипок, всички видове тихоокеанска пъстърва.

Интересни туристически места са моржовата колония на остров Семьонов на остров Карагински, островът Птичи, заселен с колонии морски птици и др.[3]

С флората и фауната са свързани и някои от основните отрасли на икономиката на района – риболов, преработвателна промишленост, еленовъдство.[4]

Местно самоуправление

[редактиране | редактиране на кода]
Председател на Съвета на депутатите
  • от 2014 г. – Владислав Гаврилов, управител на района
Началник на администрацията
  • Николай Алешкин
  • Коянто (В. Косигин) (1933 – 2012) – корякски писател
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карагинский район“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​