Направо към съдържанието

Каргона

Каргона
— квартал —
Църквата „Свети Георги“ в квартал Каргон
Църквата „Свети Георги“ в квартал Каргон
България
42.4755° с. ш. 26.4962° и. д.
Каргона
Ямбол
42.4755° с. ш. 26.4962° и. д.
Каргона
Страна България
ОбластЯмбол
Част отЯмбол
Каргона в Общомедия

Каргона (или Каргуна, или Каргон) е квартал на град Ямбол. Кварталът се нарича днес и Втори отдел на града.

В миналото Каргона е било отделно село. Създадено е към края на XIV век след превземането на средновековната крепост Дъбилин от османо-турските войски на Тимурташ бей.[1] В селото е заселена част от българските войници защитници на крепостта Ямбол заедно със семействата им. Задължението на мъжете е било да се грижат за конете в султанските конюшни, както и да помагат в обоза. Така е създадено чисто българското село Каргона, което е имало войнугански статут. Данъците на войниците например са били по-малко на брой и по-ниски. През следващите векове постепенно в селото се заселват и други българи, които не са войнуци и не са имали привилегиите на войнуците.

Каргона е било най-значимото войнишко селище в Ямболско и Сливенско. Към 1528/29 година там живеят двама войнушки лагатори (ръководители). Известни са техните имена – Богдан, син на Нешко и Зафир, син на Йован. И двамата са жители на с. Каргона. През 1624 година в селото са записани 28 домакинства на войнуци. През 1733 г. в Каргона са регистрирани 45 войнуци със служебни бащини, а 14 бащини са без владелец и необработвани. Сборът на обработваните и изоставени войнушки бащини показва общия брой на войнуците от селото (59 души) в по-ранно време. Според един съкратен регистър на населението в Румелия от 1530 г. Каргона е смесено по религиозната принадлежност на жителите си село, като домакинствата от мюсюлмани и християни са почти изравнени.[2]

През 1668 г. в село Каргуна е имало 96 домакинства (ханета), които са плащали данъка джизие.[3] През 1675 г. в селото е имало 30 войнугански семейства.[4] На два пъти от село Каргона е имало масови изселвания. Първият път в средата на XVI век изселилите се каргонлии участват в основаването на град Панагюрище, където също са имали войнугански статут.[5] Второто масово изселване е през 1829/1830 година след поредната Руско-турска война. Според едно изследване общо от град Ямбол излезли 7279 българи. По-компактно те се заселили в Браила и Болград. Според един турски документ от някогашните 300 български къщи в гр. Ямбол останали 25 къщи.[6] През следващите години опразненият откъм българи Ямбол отново е заселван този път от хора от близки и далечни села и градове. През 1805 г. Хаджи Неофит открива първото постоянно българско училище в Каргона, но в него се преподава на гръцки език. По-късно към храма „Света Троица“ започва да функционира килийно училище на български език.[7] През 1829 година в Каргона е имало 510 български къщи. По това време каргонлии са черпили питейна вода от кладенци.[8] Една народна песен, слушана на сватба в Ямбол през 1859 година, разказва за погубването на четирима невинни овчари от турци ямболци.[9] Каргона участва активно в подготовката на Априлското въстание чрез събиране на оръжие, изработка на муниции, облекло и др. Случайно при една рутинна проверка на ямболски търговец в гр. Одрин турската полиция открива оръжие.[10] Предприети са множество арести и обиски. Все пак ямболци успяват да излъчат две чети от по 10 – 12 човека, които излизат към Балкана. Населението на селото, както и целият град Ямбол, силно пострадали през януари 1878 г. от отстъпващите турски войски.[11]

През 1882 г. била завършена реставрацията на сградата на църквата „Свети Георги“, а през 1884 г. новата сграда на църквата „Света Троица“. Каргонът придобил официално названието II отдел на града. През 1898/99 г. вече е имало работническо читалище, помещаващо се в Шишковия хан. През 1909 г. е основано читалище „Пробуда“. През 1950 г. жители от квартала образуват ТКЗС „Девети септември“.[12]

През 1937 г. Андрей Андреев пише следното относно Каргона:

Ямбол бил вече седалище на много бейове [през 1664 година], а Каргуна – отделно от Ямбол войнишко селище. Българите там били привилегирована рая – войници. Затова в Каргуна се е запазил чисто българският дух и той е дал всички ямболски дейци, участвали в нашето освободително дело. Турчин в Каргуна не преспивал. Когато той искал да се препоръча за герой, казвал: „Аз съм човек, който след дванадесетия час съм влизал в Каргуна“. Каргунци в очите на турците минавали за герои и отмъстители. Те наричали Каргуна „Кючюк Карадаа“ (малка Черна гора).[13]

Ямболската учителка Ваня Газдова е оставила в своите спомени подробно описание на квартал Каргона:

Архитектурният облик на стария Каргон не е бил нещо особено в турско време. Там не са били построени шедьоври на архитектурното майсторство, каквито има запазени от онова време в балканските градове и села като Котел, Жеравна, Катунище, Ичера, Медвен и Градец. Тук всичко е било по-просто, по семпло. Може би това се е дължало на факта, че много често градовете от равнината са били плячкосвани и опожарявани. Къщите са били предимно едноетажни, изградени от кирпич и замазани с пръст. Обикновено къщата е заемала средата на голям двор, който откъм улицата е бил ограден с висок зид с кирпич и по-рядко камък, а вътре оградите между съседите често са били само от плет. Дворът пред къщата е служел за зеленчукова или цветна градина, а този зад къщата е оставал скрит за посетителя. В него се е влизало през тайна врата от кухнята или през някакъв долап. Той се е използвал за простиране на прането и за готвене на открито през лятото. От него е имало комшулук към съседи и т.н. Ако турци нахлуели в предния двор, жените и децата веднага минавали през тайната врата в задния двор и оттам у съседите през комшулука, докато излязат извън града или се скрият в някое скривалище. В балканските градове също така е имало тайни врати, които водели в съседни дворове и оттам – чак в планината. В стария Ямбол къщите са били строени еднотипно, за разлика от разнообразието на тези от Балкана. Обикновено отпред е имало нещо като покрита веранда, наречена сундурма, заградена отпред с дъсчена ограда – пармаклък, с малка вратичка в средата и две до три дървени колонки, които поддържали покрива над нея. От сундурмата се влизало направо в две или три стаи, а в някои къщи – в тесен коридор по продължение на цялата сундурма, затворен с прозорци, така че стаите оставали зад него с вътрешни прозорци. Външните прозорци имали железни пръчки с предпазна цел. Ако евентуално се счупи стъклото, да не може да се влезе в къщата. По-късно, вероятно към края на турското робство или в началото на периода след Освобождението, когато търговията разцъфтява, някои по-заможни българи започнали да си строят двуетажни къщи. Такива са запазени и до днес в Каргона, но и те нямат красотата на балканските. Долният етаж, погледнат отвън, представлява една дебела стена към улицата с голяма порта в средата, през която може да минава кола. В едното крило на портата или до нея е имало малка врата за хората. Долните етажи били складове за стоки или дюкяни с прозорци към улицата, затворени с дебели кепенци. Обикновено стопанинът работел там, ако е бил занаятчия или си е държал стоката, ако е бил търговец. Над тези помещения се намирал етажът, в който живеели стопаните. Обикновено, откъм двора имало стълба, която водела до голям чардак, а в някои къщи стълбата бил закрита долу с врата, която се заключвала отвътре. Горният етаж бил наддаден към улицата с около половин метър над малки дървени конзоли. Прозорците били тесни, наредени един до друг и непременно с железни пръчки или кепенци. Над портата също имало стаи. Получавало се нещо като покрит проход от улицата до двора, в който обикновено са държали каруците си. Дворовете в каргонските къщи имали богати градини и кладенци.[14]

Изследователят Тодор Моллов е записал една народна песен споменаваща овчари от Каргона.[15]

За произхода на името на селището има различни хипотези, като например, че то означава „укрепен лагер“, „място с тръстика“, „ниско заливано от водата място“, „наблюдателница“ и други.[16] Махала Каргона има и в село Войника, Ямболско, което също е имало войнугански статут. Махали с името „Каргуна“ има и в ямболските села Недялско, Търнава и Първенец.[17]

Обществени и културни институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • В квартал Каргона има две църкви – Свети Георги и Света Троица
  • През 2012 е открит Възрожденски комплекс Каргон.[18]
  • Читалище Пробуда 1909 Ямбол
  • Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“
  • Детска градина „Радост“
  • Детска ясла „Щурче“.

Традиционният народен събор в Каргона се провежда на Свети Дух – празника на Ямбол.

  1. История на град Ямбол. Изд. на Отечествения фронт, 1976, с.76 – 77.
  2. Кръстьо Йорданов. Войнушката институция в източния дял на Стара планина и прилежащите райони (XVI-XVII в.). – Времена, 2020, бр. 19, с. 37-57. ISSN: 2367-5527.
  3. Турски извори за българската история. Том 8, София, 2001, с. 362.
  4. История на българите. ИК Труд, с. 71
  5. Хараламби Баев. Ямболци от старо време. 2005.
  6. История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.123 – 124.
  7. Историческа справка – РИМ Ямбол.
  8. Егор Илич Енеголм. Записки о городах Забалканских. Санкт Петербург, 1830.
  9. Български книжици. 1859, с. 287 – 290.
  10. Никола Върховски. Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане (1820 – 1876). Ямбол, печатница „Светлина“ Марангозов, 1928 г., с. 41 – 43.
  11. История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.137 – 140, 146 – 148.
  12. История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.189, 191, 207, 240, 500.
  13. Андрей Андреев. Из стария Ямбол. 1937, с. 20; Никола Върховски. Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане (1820 – 1876). Ямбол, печатница „Светлина“ Марангозов, 1928 г., с. 27.
  14. Ваня Бояджиева Газдова. Автобиографична хроника. Изд. „Арконсепт“, 1994, с. 14 – 15.
  15. LiterNet - Откраднал агне за курбан на Гергьовден.
  16. Вапирев, Н. Още за произхода на името на квартал „Каргона“ в гр. Ямбол. – Неделник Ямбол, 19 януари 2017, бр. 2 (140), с. 7. ISSN 2367 – 6221; Борис Симеонов. Ямболска историческа ономастика II. Каргуна: Произход, структура и значение – Български език: Орган на Института за български език при Българската академия на науките. ISSN: 0005 – 4283 SG=Б 3206. – XLIII/XLIV, 1 (1993/1994), с. 46 – 47.
  17. Петрова, Анастасия. Топонимията на Ямболско. Велико Търново: Издателство „Астарта“. 2013, с. 318 – 319. ISBN 978-954-350-151-9
  18. Етнографски комплекс Каргон – РИМ Ямбол