Карл Александер (Саксония-Ваймар-Айзенах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Александер фон Саксония-Ваймар-Айзенах
велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах
1818 Carl Alexander.JPG
Велик херцог Карл Александер фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Управление 1853 – 1901
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Ернестинските Ветини
Баща Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Майка Мария Павловна
Брак Вилхелмина Мария София Луиза фон Орания-Насау от Нидерландия
Потомци Карл Август Вилхелм Николаус Александер Михаел Бернхард Хайнрих Фридрих Стефан, Мария Александрина Анна София Августа Хелена, Мария Анна София Елизабет Бернхардина Ида Августа Хелена Шарлота Амалия, Елизабет Сибила Мария Доротея Анна Амалия Луиза
Карл Александер фон Саксония-Ваймар-Айзенах в Общомедия
Карл Александер и съпругата му София Нидерландска
Карл Александер
Паметник на Карл Александер в Айзенах

Карл Александер Август Йохан фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Karl (Carl) Alexander August Johann von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 24 юни 1818 във Ваймар; † 5 януари 1901 във Ваймар) е велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах (1853 – 1901).

Той е син на велик херцог на Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и съпругата му руската велика княгиня Мария Павловна, дъщеря на цар Павел I и София Доротея Вюртембергска. Майка му е сестра на цар Александър I. Брат е на Августа (1811 – 1890), омъжена 1829 г. за крал Вилхелм I от Прусия (1797 – 1888).

На Карл Александер се отдават езици. От 1835 г. той следва право, история и природни науки в университетите в Лайпциг и Йена и получавасъщо военно убучение. През 1841 г. той завършва като доктор по право в Йена. От 8 юли 1853 г. Карл Александер е велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах.

Той умира на 5 януари 1901 г. на 82 години във Ваймар.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл Александер се жени на 8 октомври 1842 г. в Хага за братовчедката си принцеса Вилхелмина Мария София Луиза фон Орания-Насау от Нидерландия (* 8 април 1824; † 23 март 1897), дъщеря на крал Вилхелм II Нидерландски (1792 – 1849) и руската велика княгиня Анна Павловна Романов (1795 – 1865), сестра на майка му. Те имат децата:[1][2]

  • Карл Август Вилхелм Николаус Александер Михаел Бернхард Хайнрих Фридрих Стефан (1844 – 1894), наследствен велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах и херцог на Саксония, женен на 26 август 1873 г. във Фридрихсхафен за принцеса Паулина фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1852 – 1904)
  • Мария Александрина Анна София Августа Хелена (1849 – 1922), омъжена на 6 февруари 1876 г. във Ваймар за принц Хайнрих VII Ройс-Кьостриц (1825 – 1906)
  • Мария Анна София Елизабет Бернхардина Ида Августа Хелена Шарлота Амалия (1851 – 1859)
  • Елизабет Сибила Мария Доротея Анна Амалия Луиза (1854 – 1908), омъжена на 6 ноември 1886 г. във Ваймар за херцог Йохан Албрехт фон Мекленбург (1857 – 1920)

Кореспонденция[редактиране | редактиране на кода]

  • Briefwechsel zwischen Joseph Viktor von Scheffel und Carl Alexander, Großherzog von Sachsen-Weimar-Eisenach, Karlsruhe 1928.
  • Carl Alexander und die Wartburg in Briefen an Hugo von Ritgen, Moritz von Schwind und Hans Lucas von Cranach. Letsch, Hannover 1925.
  • Großherzog Carl Alexander und Fanny Lewald-Stahr in ihren Briefen 1848 – 1889. 2 Bde., eingeleitet und hrsg. v. Rudolf Göhler, Mittler, Berlin 1932.
  • Mein edler, theurer Großherzog! Briefwechsel zwischen Hans Christian Andersen und Großherzog Carl Alexander von Sachsen-Weimar-Eisenach. v. Ivy York Möller-Christensen und Ernst Möller-Christensen, Wallstein, Göttingen 1992.
  • Mein gnädigster Herr! Meine gütige Korrespondentin! Fanny Lewalds Briefwechsel mit Carl Alexander von Sachsen-Weimar 1848 – 1889. Mit einer Einführung von Eckart Kleßmann, Böhlau, Weimar 2000.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Facius: Karl Alexander. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 264 f.
  • Kuno Fischer: Großherzog Karl Alexander von Sachsen. Gedächtnisrede in der Trauerversammlung am 31. Mai 1901 im Theater zu Weimar gehalten, Winter, Heidelberg 1901.
  • Karl Muthesius: Goethe und Karl Alexander, Böhlau, Weimar 1910.
  • Angelika Pöthe: Carl Alexander. Mäzen in Weimars ›Silberner Zeit‹. Böhlau, Köln 1998.
  • Karl Helmrich: Geschichte des Grossherzogthums Sachsen-Weimar-Eisenach, S. 132 ff.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 252. Hereinafter cited as The Book of Kings.
  • Jutta Krauß: Carl-Alexander von Sachsen-Weimar-Eisenach zum 175. Geburtstag. Sein Verhältnis zu Politik und Kunst. Wartburg-Jahrbuch. Leipzig 1994. S. 11 – 39. ISBN 3-930040-07-7.
  • Reinhold Brunner: Zur Geschichte der Eisenacher Carl-Alexander-Bibliothek. Eisenach-Jahrbuch 1992. Marburg 1992. S. 62 – 63. ISBN 3-89398-114-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]