Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцеса Мария Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1838)
Принцеса Мария Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах като пруска принцеса (1843)
Принцеса Мария Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах/Прусия

Мария Луиза Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах (на немски: Marie Luise Alexandrina Prinzessin von Sachsen-Weimar-Eisenach; * 3 февруари 1808 във Ваймар; † 18 януари 1877 в Берлин) от Ернестинските Ветини е принцеса от Саксония-Ваймар-Айзенах и чрез женитба принцеса на Кралство Прусия.

Тя е голямата дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и съпругата му руската велика княгиня Мария Павловна (1786 – 1859), сестра на цар Александър I (1777 – 1825), дъщеря на убития през 1801 г. цар Павел I (1754 – 1801) и София Доротея Вюртембергска (1759 – 1828).[1]

Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах се омъжва на 26 май 1827 г. в дворец Шарлотенбург за принц Карл Пруски. Карл Пруски е брат на Фридрих Вилхелм IV (1795 – 1864), крал на Прусия, Вилхелм I (1797 – 1888), император на Прусия, и Шарлота/Александра Фьодоровна (1798 – 1860), императрица на Русия, съпруга на цар Николай I.

Нейната по-малка сестра Августа Луиза Катерина (1811 – 1890) се омъжва в Берлин на 11 юни 1829 г. за брата на нейния съпруг, Вилхелм I от Прусия и става императрица на Германия.

Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах умира на 69 години на 18 януари 1877 г. в Берлин. Принц Карл построява гробница под църквата „Св. Петър и Павел“ в парка в Берлин-Ванзее, близо до „остров Пфауен“ в Хафел, където след шест години през нощта от 24 към 25 януари 1883 г. е погребан до принцеса Мария.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах се омъжва на 26 май 1827 г. в дворец Шарлотенбург при Берлин за принц Карл Пруски (* 29 юни 1801 в дворец Шарлотенбург при Берлин; † 21 януари 1883 в Берлин), третият син на пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) и съпругата му принцеса Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1776 – 1810). Te имат три деца:[2][3][4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Harald Eschenburg: Die polnische Prinzessin („Elisa Radziwill: die Jugendliebe Kaiser Wilhelms I.“) Stuttgart 1986, ISBN 3-87203-015-9
  • Karl Prinz von Isenburg: Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten 2 Bände, Marburg 1953
  • Karl Helmrich: Geschichte des Grossherzogthums Sachsen-Weimar-Eisenach, S. 132 ff.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 210.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 65.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]