Фридрих Карл Пруски (1828–1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Карл Пруски
Friedrich Karl von Preussen
Friedrich Carl.JPG
Роден
Починал

Образование Бонски университет
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Карл Пруски
Майка Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах
Братя/сестри Анна Пруска (1836–1918)
Луиза Пруска (1829–1901)
Съпруга Мария Анна фон Анхалт-Десау (29 ноември 1854)
Деца Луиза Маргарита Пруска
Мария Пруска (1855–1888)
Фридрих Карл Пруски в Общомедия
Принц Фридрих Николаус Пруски
Паметникът на генерал-фелдмаршал принц Фридрих Карл Пруски, 1899, Фризак

Фридрих Карл Николаус Пруски (на немски: Friedrich Karl Nikolaus von Preußen; „Roter Prinz“; * 20 март 1828 в Берлин; † 15 юни 1885 в ловния дворец Клайн-Глинике (част от Потсдам) е принц на Кралство Прусия.

Той е единствен син на принц Фридрих Карл Александер Пруски (1801 – 1883) и съпругата му принцеса Мария фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1808 – 1877), дъщеря на велик херцог Карл Фридрих фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1783 – 1853) и руската велика княгиня Мария Павловна (1786 – 1859). Той е внук на пруския крал Фридрих Вилхелм III и Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц и племенник на Фридрих Вилхелм IV (1795 – 1864), крал на Прусия, на император Вилхелм Велики (1797 – 1888), император на Прусия, и на Шарлота/Александра Фьодоровна (1798 – 1860), императрица на Русия.

От 1842 до 1846 г. Фридрих Карл получава уроци по военни дисциплини от тогавашния майор и по-късен военен министър граф Албрехт фон Роон. Той е също негов военен придружител, когато принца учи 1846 г. в университета в Бон.[1] Същата година той спасява едно дете при Бон от Рейн.

След края на следването му принцът е през 1848 г. в свитата на генерал граф Фридрих фон Врангел като хауптман през войната в Шлезвиг-Холщайн и показва смелост в битките. През 1849 г. той е майор в генералния щаб в похода в Баден и е тежко ранен в битката при Визентал.

През 1852 г. той става полковник, 1854 г. генерал-майор и 1856 г. генерал-лейтенант, и се занимава с военна наука и чете доклади пред тесен кръг от офицери. През 1864 г. вече е генерал на кавалерията и главен командир на пруската войска в Шлезвиг-Холщайн. От 1866 г. Фридрих Карл е главнокомандващ на първата армия.

Той е главнокомандващ на втората германска армия през Френско-пруска война (1870 – 1871). За постиженията му през войната той получава дотация от 300 000 талера.

Цар Александър II го прави руски фелдмаршал. Той също е шеф на множество пруски, руски и австрийски регименти. През 1866 г. Фридрих Карл Пруски получава испанския рицарски Орден на Златното руно.

Фридрих Карл пътува често в Ориента. От последното му пътуване през 1883 г. в Египет и Сирия излиза произведение (Берлин 1884).

Фридрих Карл Пруски умира на 57 години на 15 юни 1885 г. в ловния дворец Клайн-Глинике и е погребан в църквата „Св. Петър и Павел“ в Берлин-Ванзсее.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Мария Анна фон Анхалт-Десау
Ловният дворец Глинике, 1865

Фридрих Карл Пруски се жени на 29 ноември 1854 г. в Десау за втората си братовчедка принцеса Мария Анна фон Анхалт-Десау (* 14 септември 1837 в Десау; † 12 май 1906 във Фридрихрода), дъщеря на херцог Леополд IV фон Анхалт-Десау (1794 – 1871) и принцеса Фридерика Пруска (1796 – 1850), дъщеря на наследствения принц Фридрих Лудвиг Карл фон Прусия и Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц. [2] Те имат децата: [3][4] Те имат децата:[5]

След смъртта на нейния съпруг принц Фридрих Карл на 15 юни 1885 г. Мария Анна фон Анхалт-Десау напуска Берлин и отива в Неапол, Рим и Флоренция в Италия.[6] Скоро има слухове, че тя се омъжила в морганатичен брак за капитан фон Вагенхайм.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Fontane: Wanderungen durch die Mark Brandenburg. Band 5 [[Wanderungen durch die Mark Brandenburg#Schloss-5|Fünf Schlösser. „Dreilinden“
  • Gottlieb Graf von Haeseler: Zehn Jahre im Stabe des Prinzen Friedrich Karl. 3 Bände. Mittler, Berlin 1910 – 1915 (Digitalisat: Band 2)
  • Helmut Luther: Friedrich Karl von Preußen. Das Leben des „roten Prinzen“. Frieling, Berlin 1995, ISBN 3-89009-861-4.
  • Erast Schubersky: Prinz Friedrich Karl von Preußen und seine Ordensschnallen. In: Zeitschrift für Heereskunde. Nr. 374, Okt./Dez. 1994
  • Helmuth Rönnefarth: Friedrich Karl. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, с. 566
  • Bernhard von Poten: Friedrich Karl (Prinz von Preußen). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 49, Duncker & Humblot, Leipzig 1904, с. 118 – 126
  • Wolfgang Foerster: Prinz Friedrich Karl von Preußen. Denkwürdigkeiten aus seinem Leben. Vornehmlich auf Grund des schriftlichen Nachlasses des Prinzen bearbeitet und herausgegeben von Wolfgang Foerster. 2 Bände. Stuttgart 1910/11.
  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, с. 40
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 231.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C., с. 296.
  • Queen Victoria's Grandchildren, London, 1991., Salway, Lance. с. 103 biographical remarks
  • The Queen's Knight, The extraordinary life of Queen Victoria's most trusted confidant, London, 2007., Downer, Martyn. pages 253, 297 – 8, 300, 320 biographical remarks

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kösener Korpslisten 1910, 19/261
  2. Ascania 7, genealogy.euweb.cz
  3. Hohenzollern 6, genealogy.euweb.cz
  4. Prinz Friedrich Carl Nikolaus v.Preussen, ww-person.com
  5. Friedrich Karl Nikolaus Prinz von Preußen, thepeerage.com
  6. „Frederick Charles's Widow“, The New York Times, London, 23 май 1886

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]