Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцеса Фредерика фон Прусия, от Йохан Тишбайн, 1796
Фридерика (дясно) и нейната сестра Луиза като принцеси, от скулптор Шадов
Фридерика Пруска, от Шадов, 1795
Кралица Фридерика фон Хановер

Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц (на немски: Friederike, Herzogin zu Mecklenburg-Strelitz, * 2 март 1778 в стария палат в Хановер, † 29 юни 1841 също там) е родена принцеса фон Мекленбург-Щрелиц, чрез женитби принцеса на Прусия, принцеса на Золмс-Браунфелс и от 1837 до 1841 г. кралица на Хановер.

Фридерика Луиза Каролина София Шарлота Александрина (Friederike Luise Karoline Sophie Charlotte Alexandrine, Herzogin zu Mecklenburg) е най-малката дъщеря на Карл II (1741 – 1816), велик херцог на Мекленбург-Щрелиц и първата му съпруга Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752 – 1782), дъщеря на ландграф Георг Вилхелм и съпругата му Мария Луиза фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург. Фридерика е най-малката сестра на прочутата пруска кралица Луиза, съпругата на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Тя е племенница на британската кралица Шарлота, съпругата на Джордж III.[1]

Фридерика се омъжва на 26 април 1793 г. в Берлин за принц Лудвиг фон Прусия (1773 – 1796), вторият син на пруския крал Фридрих Вилхелм II (1744 – 1797). Обаче нейният съпруг се интересува повече от метресите си, разболява се през 1796 г. от дифтерит и умира. Фридерика се мести с нейните три малки деца в дворец Шьонхаузен при Берлин.

През 1798 г. Фридерика забременява и за да се избегне скандал се омъжва на 10 декември 1798 г. за принц Фридрих Вилхелм фон Золмс-Браунфелс (1770 – 1814). Те отиват да живеят през 1799 г. в Ансбах. Родената дъщеря през февруари 1799 г., призната от фон Золмс-Браунфелс, живее само няколко месеца. Нейният брак е нещастен. Той се отказва от военната си служба и Фридерика трябва сама да издържа фамилията си. Преди да се разведе принц Фридрих Вилхелм фон Золмс-Браунфелс умира внезапно от удар на 13 април 1814 г.

На 29 май 1815 г. Фридерика се омъжва в Нойщрелиц за братовчед си принц Ернст Август I фон Хановер (1771 – 1851) от род Велфи, петият син на Джордж IV (1820 – 1830), крал на Великобритания и Ирландия и на кралица София Шарлота (1744 – 1818).

На 29 август 1799 г. крал Джордж III прави принц Ернст Август първи херцог на Кумберланд и Тевиотдале и на граф на Армаг. На 20 юни 1837 г. английският крал Уилям IV умира без наследник и на 66 години Ернст Август става крал на Хановер и херцог на Брауншвай-Люнебург вместо Виктория.

Фридерика Шарлота има осем деца от предишните си бракове.. От брака ѝ с херцог Ернст Август се раждат други три деца, от които само едно оживява – един син, бъдещият крал Георг V фон Хановер (* 27 май 1819 † 12 юни 1878), последен крал на Хановер.

След заболяване кралица Фридерика умира на 29 юни 1841 г. в Хановер. Тя е погребана в мавзолея на Велфите в Берггартен в Хановер, който крал Ернст Август I построява за нея.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия брак с принц Лудвиг фон Прусия, наричан Луис:[2]

От втория брак с принц Фридрих Вилхелм фон Золмс-Браунфелс:

От третия брак с херцог Ернст Август I крал на Хановер:[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uta Ditsche: Jeder will sie haben. Friederike von Mecklenburg-Strelitz (1778 – 1841), Verlag Pustet, Regensburg (2004) ISBN 3-7917-1909-2
  • Klaus Kühnel: Die galanteste Löwin des Jahrhunderts oder Mein verlorenes Gesicht – Prinzessin Friederike von Mecklenburg-Strelitz (1778 – 1841), Trafo Verlag, Berlin (2004) ISBN 3-89626-141-X
  • J. Lulves: Zwei Töchter der Stadt Hannover auf deutschen Königsthronen. Luise von Preußen und Friederike von Hannover. Hannover 1910.
  • Carolin Philipps: Friederike von Preußen – Die leidenschaftliche Schwester der Königin. München: Piper 2007, ISBN 3-492-05126-X
  • Claudia von Gélieu und Christian von Gélieu: Die Erzieherin von Königin Luise. Salomé de Gélieu, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7917-2043-2
  • Carsten Peter Thiede und Eckhard G. Franz: Jahre mit Luise von Mecklenburg-Strelitz, Archiv für heimische Geschichte und Altertumskunde Bd. 43, Darmstadt 1985
  • Elisabeth E. Kwan und Anna E. Röhring, Frauen am Hof der Welfen, München 2008, ISBN 978-3-492-25043-6
  • Dieter Lange: Das Mausoleum im Berggarten, in: Günther Kokkelink, Harold Hammer-Schenk (Hrsg.): Laves und Hannover. Niedersächsische Architektur im neunzehnten Jahrhundert, hrsg. von Harold Hammer-Schenk und Günther Kokkelink (revidierte Neuauflage der Publikation Vom Schloss zum Bahnhof...), Ed. Libri Artis Schäfer, 1989, ISBN 3-88746-236-X (582 Seiten), S. 186 – 188.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mecklenburg 7, genealogy.euweb.cz
  2. Hohenzollern 4, genealogy.euweb.cz
  3. Welf 12, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]