Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
София-Шарлота

кралица на Обединенто кралство

(8 септември 1761 – 17 ноември 1818)
София-Шарлота 
Родена: 19 май 1744 г.
Починала: 17 ноември 1818 г. (74 г.)
Кралица Шарлота

София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц (на немски: Sophie Charlotte Herzogin von Mecklenburg-Strelitz; 19 май 1744 – 17 ноември 1818) е германска херцогиня от Мекленбург-Щрелиц и кралица на Великобритания (8 септември 1761 – 17 ноември 1818), съпруга на крал Джордж III. Тя е баба на кралица Виктория.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Херцогиня Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц е родена на 19 май 1744 в Миров, Германия. Тя е най-малката дъщеря на херцог Карл Лудиг Фридрих фон Мекленбург-Щрелиц и принцеса Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен.[1][2]

През 1761 г. Шарлота е избрана за съпруга на английския крал Джордж III, за когото се омъжва на 8 септември същата година в двореца Сейнт Джеймс, Лондон. Въпреки че изборът ѝ не е посрещнат добре от майката на краля, бракът на Шарлота и Джордж III е щастлив. Двамата имат 15 деца, от които 13 оцеляват до зряла възраст.[3]

Кралицата е известна покровителка на изкуството. Неин учител по музика е бил самият Йохан Кристиян Бах. Йохан Амадеус Мацарт ѝ посвещава своята Opus 3, написана по нейна поръчка. Освен това, кралица Шарлота е любителка и на ботаниката. Тя основава сиропиталища и акушерна болница. Приоритет за кралицата е женското образование, а дъщерите ѝ получават изключително високо образование.

След като крал Джордж III заболява психически, той е оставен на грижите на Шарлота. Тя обаче не може да го посещава често поради истеричното му поведение и непредсказуемите му реакции. Докато синът ѝ управлява като регент, Шарлота става законен защитник на правата на живия крал от 1811 до 1818 г. Последните 5 г. от живота си тя почти не вижда съпруга си.

Кралица Шарлота умира на 17 ноември 1818 г. в присъствието на сина си принц-регента, който държал ръката ѝ, докато тя сядала на канапе в резиденцията си в Съри. Погребана е в параклиса Сейнт Джордж в Уиндзор.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Шарлота с нейните деца и братя, 1771 – 1772
Кралица Шарлота ок.1779
София-Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц
Име Раждане Смърт Забележки
Джордж IV 12 август 1762 26 юни 1830 женен през 1795 за Каролина фон Брауншвайг-Волфенбутел
Фредерик, херцог на Йорк 16 август 1763 5 януари 1827 женен през 1791 за Фредерика Пруска
Уилям IV 21 август 1765 20 юни 1837 женен през 1818 за Аделаида фон Сакс-Майнинген
Шарлота, кралица на Вюртемберг 29 септември 1766 6 октомври 1828 омъжена през 1797 за Фридрих I, крал на Вюртемберг
Едуард Огъстъс, херцог на Кент 2 ноември 1767 23 януари 1820 женен през 1818 за Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд; баща на кралица Виктория
Огъста София 8 ноември 1768 22 септември 1840  
Елизабет 22 май 1770 10 януари 1840 омъжена през 1818 за Фридрих VI фон Хесен-Хомбург
Ернст Аугуст I, крал на Хановер 5 юни 1771 18 ноември 1851 женен през 1815 за Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц
Огъстъс Фредерик, херцог на Съсекс 27 януари 1773 21 април 1843 (1) женен в противоречие със Закона за кралските бракове през 1793 за Огъста Мъри; бракът е анулиран през 1794
(2) женен през 1831 за Сесилия Бъгинс
Адолфъс, херцог на Кембридж 24 февруари 1774 8 юли 1850 женен през 1818 за Августа фон Хесен-Касел
Мери 25 април 1776 30 април 1857 омъжена през 1816 за Уилям, херцог на Глостър
София 3 ноември 1777 27 май 1848  
Октавиъс 23 февруари 1779 3 май 1783  
Алфред 22 септември 1780 20 август 1782  
Амелия 7 август 1783 2 ноември 1810  
Джордж III, кралица Шарлота и децата им (1770)

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

На кралица Шарлота принадлежи рецепта за тестен сладкиш с ябълки, наречен шарлотка. Нейното име носят град Шарлът в щата Северна Каролина, Съединените американски щати и град Шарлъттаун на Остров Принц Едуард, Канада.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Charlotte Papendiek: Court and Private Life in the Time of Queen Charlotte: ‪Being the Journals of Mrs Papendiek, Assistant Keeper of the Wardrobe and Reader to Her Majesty. edited by her Grand-Daughter, Mrs Vernon Delves Broughton, 2 Bände, London 1887.
  • Olwen Hedley: Queen Charlotte. John Murray, Januar 1975, ISBN 0-7195-3104-7.
  • Marita A. Panzer: Englands Königinnen. Piper, München 2006.
  • Friederike Drinkuth: Königin Charlotte. Eine Prinzessin aus Mecklenburg-Strelitz besteigt den englischen Thron. Thomas Helms Verlag, Schwerin 2011, ISBN 978-3-940207-72-2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sophie Charlotte Herzogin von Mecklenburg-Strelitz, thepeerage.com
  2. Mecklenburg 7, genealogy.euweb.cz
  3. Welf 7, genealogy.euweb.cz