Карл Винаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Винаров
български офицер
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Карл Христов Винаров е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 21 септември 1922 г. в Плевен в семейството на Христо Ценов. Завършва втора московска специална артилерийска школа, която представлява военна гимназия. От 1938 до 1942 г. учи в 1-во Киевско краснознаменно артилерийско училище. От 1938 г. е член на ВКЛМС, а от 1943 г. на ВКП (б.). Участва във Втората световна война в съветската армия. От 1 март 1943 до 30 октомври 1944 г. е офицер в 3-та СА като командир на батарея. Ранен е в дясното рамо в битката при Курската дъга. На 1 ноември 1944 г. се завръща в България и става адютант на генерал от съветската армия. От 2 ноември 1944 до 29 май 1945 г. е командир на взвод в четвърти армейски артилерийски полк. След това е командир на батарея в 1-во щурмово артилерийско отделение. Между 2 май 1945 и 17 май 1945 г. е командир на танкова рота във 2-ра бронирана бригада. От 18 май 1945 до 2 юни 1947 г. е командир на батарея в Артилерийската школа. След това е началник-щаб, той и ЗКСЧ на артилерийско отделение в Школата. През 1947 г. е подпоручик от артилерията. Същата година е изпратен на 10-месечен артилерийски курс във Висшата артилерийска школа.[1] (22 май 1947 – 6 февруари 1948). Тогава се жени за Дора Батоева, дъщеря на полковник Никола Батоев. След като се завръща работи в отдел „Бойна подготовка“ на Командването на артилерията. Освободен е на 10 януари 1949 г. За 13 дни от 11 януари до 24 януари е помощник-началник на 2-ри учебен артилерийски полк в Народното военно артилерийско училище. В периода 25 януари 1949 – 17 юни 1951 г. учи във Висшата артилерийска академия „Феликс Дзержински“. След като се завръща е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Оперативно отдел в Командването на артилерията. Остава на този пост до 21 октомври 1951 г. От 22 октомври 1951 до 14 август 1952 г. е началник на Оперативния отдел в Командването. В периода 15 август 1952 – 21 април 1954 г. е заместник-началник на щаба в Командването на артилерията. От 22 април до 1 декември 1954 г. е заместник-командир на Артилерията на българската армия. Между 2 декември 1954 и 17 декември 1956 г. учи във Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. На 18 декември 1956 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността командващ ВВ и ПВС по зенитната артилерия. Остава на тази позиция до 13 ноември 1957 г. От 14 ноември 1957 г. до 15 февруари 1961 г. е командир на зенитната артилерия в Управлението на ПВО и ВВС[2].

Под негово ръководство през 1960 г. е направен първия пуск на зенитноуправляема ракета от първи зенитно-ракетен дивизион край село Тополница.[3] От 16 февруари до 7 март 1961 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“. На 8 март 1961 г. е назначен за началник на щаба на ПВО и ВВС до 30 май 1962 г. От 1 юни до 27 юли 1962 г. отново е на разпореждане Управление „Кадри“. Между 28 юли и 23 септември 1962 г. е представител на ПВО и ВВС в Щаба на ПВО и ВВС на Съветската армия. От 24 септември 1962 до 16 април 1963 г. е началник на катедра „Оперативно изкуство“ във Военната академия в София. Между 17 април и 27 ноември 1963 г. е началник на щаба на Управление „РВ и А“. В периода 28 ноември 1963 – 30 август 1964 г. учи във Висшата артилерийска академия в Санкт Петербург. От 19 октомври 1964 до 27 септември 1971 г. е началник на щаба на Ракетните войски и артилерията на българската армия.[4][5] В периода 28 септември 1971 – 21 септември 1981 г. е представител на ПВО и ВВС в Щаба на обединените въоръжени сили в Москва. От 22 септември 1981 до 14 септември 1987 г. е инспектор в инспектората на Министерството на отбраната. На 15 септември 1987 г. влиза в щат 144-А за уволнение. Излиза в запаса на 1 април 1988 г. Умира на 4 април 2007 г. в София.[6]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • 2-ра московска специална артилерийска школа
  • 1-во Киевско краснознаменно артилерийско училище – 1938 – 1942
  • Висша офицерска артилерийска школа, СССР – 22 май 1947 – 6 февруари 1948
  • Висшата артилерийска академия „Феликс Дзержински“ – 25 януари 1949 – 17 юни 1951 г.
  • Военната академия на Генералния щаб на СССР – 2 декември 1954 и 17 декември 1956 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • лейтенант от Червената армия (1942)
  • поручик (1 ноември 1944)
  • капитан (9 септември 1948)
  • майор (7 юли 1951)
  • подполковник (29 юли 1952)
  • полковник (6 август 1954)
  • генерал-майор (30 април 1977)[7]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Съветски медал „За боева заслуга“
  • Медал „25 години народна власт“
  • „Народна република България“ – I ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове
  • „Народна република България“ – III ст.
  • Орден „За храброст“ – III ст.
  • Орден „За храброст“ – II ст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 8.
  2. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 192
  3. ПРАЗНИК НА ЗЕНИТНО-РАКЕТНИ ВОЙСКИ
  4. Томов, Й., Димитров, З. и Дончев, А. Контролните групи на Ракетни войски, с. 123
  5. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 192
  6. Почина генерал-майор Карл Винаров
  7. Указ №622/29.04.1977, МЗ-УК №180/30.04.1977