Карл Манхайм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Манхайм
Karl Mannheim
германско-британски социолог

Роден
Починал

Образование Парижки университет
Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
Будапещенски университет
Научна дейност
Област Социология
Работил в Хайделбергски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Лондонско училище по икономика
Лондонски университет

Карл Манхайм (на немски: Karl Mannheim; на унгарски: Mannheim Károly) е влиятелен германски и британски социолог от началото на XX век.

Той е представител на класическата социология, считан е за основател на направлението социология на познанието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Манхайм е роден на 27 март 1893 г. в Будапеща, Австро-Унгарската империя, в заможно еврейско семейство.

Отрано се запознава с Дьорд Лукач и влиза в кръга на лявонастроени интелектуалци, предимно от еврейски произход. Преподава в педагогическо училище. След краткото просъществуване на т.нар. Унгарска съветска република напуска родината си завинаги.

През 1919 г. се установява в Германия. С подкрепата на А. Вебер и Е. Ледерер се хабилитира като хоноруван (приват) доцент със социологическо изследване върху германския консерватизъм от XIX в. Преподава в Хайделбергския университет от 1926 до 1930 г. и в Университета във Франкфурт на Майн от 1930 до 1933 г.

С идването на нацизма на власт през 1933 г. е принуден да емигрира в Англия, където остава до края на живота си. Чете лекции по социология в Лондонското училище по икономика ив Лондонския университет (1933 – 1945). Професор е по философия и социология на образованието в университетския Институт по образование (1945 - 1947). Умира на 9 януари 1947 г. в Лондон.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

В социологическото наследство на Карл Манхайм особено значими са неговите приноси към социологията на познанието. Основният му труд „Идеология и утопия“ (на немски: Ideologie und Utopie) излиза през 1929 г.

  • „Утопична е само онази трансцендентна ориентация, която като преминава в действие, частично или напълно, взривява съществуващия в дадения момент ред на нещата.“
  • „Утопично е такова съзнание, което не се намира в съответствие с обкръжаващото го битие.“
  • „Идеологията е вид утопия, но тя не взривява действителността, а я утвърждава.“
  • „Идеологията никога не достига напълно реализация на своето съдържание, то се изкривява и видоизменя.“
  • „Хората имат познания за света и желания, но техният генезис е обществен.“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

в оригинал
  • Die Strukturanalyse der Erkenntnistheorie, Berlin, 1922
  • Ideologie und Utopie, Bonn, 1929
  • Die Gegenwartsaufgaben der Soziologie, Tübingen, 1932
  • Mensch und Gesellschaft im Zeitalter des Umbaus, Leiden, 1935
  • Diagnosis of our Time, London, 1943
в превод на български език
  • „Студии по социология на културата“[1]пр. от англ. Е. Рафи; предг. Б. Търнър, София, ИК „Златорог“, 2002, 352 с. ISBN 954-437-106-0
  • „Рационални и ирационални елементи в съвременното общество“, сб. „Извори на социологията“, сс. 227-47
  • „Душа и култура“, сб. „Идеи в културологията“, т. 2, София, СУ, сс. 499-516

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. включва „Проблемът за интелигенцията“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]