Касиан (Ангелов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Касиан
български православен духовник
Роден
Стефан Александров Ангелов

Касиан (роден като Стефан Александров Ангелов[1]) е български православен духовник: игумен на манастири, монах (схиархимандрит), богослов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Кюстендил или в с. Копиловци (Кюстендилско) на 15 септември 1951 г.[2] Баща му Александър е околийски агроном, а майка му Лиляна е модел за 3 картини на Владимир Димитров – Майстора, най-известната от които е „Мома от Кюстендилско с ябълки“.[1]

Като младеж се занимава активно с петобой в леката атлетика, участва и в националния отбор.[1] В кюстендилската гимназия проявява изключителни способности по математика. Записва се да следва физика в Софийския университет, там се дипломира по геофизика. След това специализира по приложна математика. По-късно, като млад монах, завършва „Богословие“ в Духовната академия в София.[1][2]

Постъпва в манастир през 1979 г., приема монашество през 1981 г. Игумен е на Жаблянския манастир „Св. Йоан Предтеча“ в с. Жабляно (обл. Перник), а после и на новостроящия се Копиловски манастир „Благовещение на Пресвета Богородица“ край с. Копиловци (обл. Кюстендил).[2]

Поема изоставения Жаблянски манастир от Софийската митрополия през 1970-те години.[3] Възстановява го със собствени финансови средства и създава скотовъдно и земеделско стопанство. Отказва се от монашеска заплата, за да не нарушава каноните на православната църква.[2] Отцепва Жабленския манастир от юрисдикцията на Софийската митрополия и го прави старостилно средище.[4]

С няколко послушници и монаси започва да строи старостилния манастир „Благовещение на Пресвета Богородица“ върху наследствени земи до с. Копиловци (Кюстендилско). Вземат и земя под аренда.[3] Монасите набавят средствата от обработване на земя и отглеждане на зеленчуци и плодове и от поддържане на рибарник над с. Трекляно (Кюстендилско). Създадената продукция продават на пазара.[2]

Схиархимандрит Касиан ратува за възстановяване на раннохристиянската православна църква, каквато е била по времето на цар Борис Покръстител, обявява се против симонията, призовава уличените в съучастие с „Държавна сигурностмитрополити и свещеници да се покаят, защото не е възможно, според думите му, в духа на поученията на Иисус Христос, да се служи на двама господари – Бога и Мамона.[2][5]

В тежкия начален период на пандемията от КОВИД-19, когато старостилната монашеска общност от Жабленския и Копиловския манастир търпи сериозни загуби и в земеделското си стопанство, монасите решават да свалят своя игумен архим. Касиан през април 2020 г.[4] Изолиран е в Жабленския манастир.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Касиан е автор на богословска и популярна християнска литература.[2] Сред неговите произведения са:[6]

  • „Съвременният християнин и разделението или старият календар и науката“, 144 стр., София, 1995 г.
  • „Суеверията – безобидни и смъртоносни“, 112 стр., София, 2003 г.
  • „За календара в Светата Христова църква“, 23 стр., 2003 г.
  • „Светът и монашеството“, 121 стр., 2006 г.
  • „Против календарната реформа“, 63 стр., 2007 г.
  • „Излъганото човечество“, 152 стр., София, 2010 г.
  • „Духовната криза“, 152 стр., Кюстендил, 2011 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]