Катя Дандулаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катя Дандулаки
Κάτια Δανδουλάκη
гръцка актриса
Роден
Екатерини С. Дандулаки

Националност Гърция
Актьорска кариера
Значими роли Вирна Драку

Уебсайт

Екатерини (Катя) С. Дандулаки (на гръцки: Αικατερίνη, Κάτια, Σ. Δανδουλάκη) е известна гръцка филмова, телевизионна и театрална актриса, бивш модел и музикантка. Тя е най-известна с ролята си на протагонистката Вирна Драку в известния гръцки телевизионен сериал „Ламбси“ от 1990-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 май 1948 година в големия македонски град Солун, Гърция. Мести се в Атина на 4 години. Учи в Лондонското училище за театрално изкуство. В 1996 година се омъжва за гръцкия интелектуалец, преводач и писател Мариос Плоритис, който превежда много от нейните пиеси.[1] Дандулаки учи англицистика в Бостънския университет за една година – в 1968 година.

Дандулаки участва в много популярни гръцки филми като „Папафлесас“ (1971) заедно с Димитрис Папамихаил. Тя играе ролята на младата съпруга Мармо Пантеу в класическия телевизионен сериал „Пантеи“ (1977), базиран върху класическия роман на Тасос Атанасиадис. През 90-те години на XX век играе ролята на Вирна Драку в популярния гръцки сапунен сериал на Никос Фосколос „Ламбси“. Дандулаки също така играе Мария Калас в пиесата на Терънс МакналиМайсторски клас“ и Бланш в пиесата „Трамвай „Желание“. Тя е една от основните звезди в телевизионния сериал „Ύστερα ήρθαν οι μέλισσες“ (2000), режисиран от Янис Куцомитис. Той е един от успешните продукти на държавната телевизия ЕТ1. В 2001 - 2002 година Дандулаки играе Ема в класическата пиеса на Харолд ПинтърИзмяна“, режисирана от Стаматис Фасулис, която постига огромен успех. До 2007 година Дандулаки е главната звезда в теленовелата „Βέρα στο Δεξί“.[2]

Театър „Катя Дандулаки“[редактиране | редактиране на кода]

В 1995 година Катя Дандулаки отваря собствен театър в Атина, който носи нейното име.[1][2] Разположен е на третия етаж на търговски комплекс от 1960-те години в гръцката столица. Интериорът му е дело от архитектката Катерина Тану и заема площ от 1000 m2. Театърът има 500 места и сцена от 200 m2 с въртяща се секция.

Филмография[3][редактиране | редактиране на кода]

  • Παπαφλέσσας (1971)
  • Το ολοκαύτωμα (1971) Ана Фанариоти
  • Σουλιώτες (1972)
  • Ως την τελευταία στιγμή (1972)
  • Ιπποκράτης (1972)
  • Μπουμ Ταρατατζούμ (1972)
  • Στα δίχτυα της αράχνης (1973)
  • Πολεμισταί της ειρήνης (1973)
  • Επικίνδυνη νύχτα (1974)
  • Ο γιος μου ο Στέφανος (1975)
  • Η δαιμονισμένη (1975) Елени Ставряну
  • Στα δίχτυα του τρόμου (1975)
  • Άγνωστος στρατιώτης (1976) Мирто
  • Το τραγούδι της επιστροφής (1983)
  • Γλυκιά πατρίδα (1987) сестра Матилда

Телевизионни роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Τα δίχτυα της αράχνης
  • Τα διχτυα του τρόμου
  • Ο Χριστός ξανασταυρώνεται (1975-77)
  • Οι Πανθέοι (1977-79)
  • Η δασκάλα με τα χρυσά μάτια (1979)
  • Προδομένος λαός – Μαντώ Μαυρογένους (1983)
  • Χατζημανουήλ (1984)
  • Η Λάμψη (1993-2004)
  • Ύστερα ήρθαν οι μέλισσες (1999-00)
  • Λένη (2003-04)
  • Βέρα στο δεξί (2004-07)
  • Η ζωή της άλλης (2009-12)
  • Βαλς με δώδεκα θεούς (2012-13)
  • Dancing with the stars 3 (2012-13)
  • Το σπίτι της Έμμας (2013-14)
  • Dancing with the stars 4 (2013-14)
  • Όρκος σιωπής (2014-15)
  • Dancing with the stars 5 (2014-15)

Театрални роли[4][редактиране | редактиране на кода]

  • Θέλω να δω το Μιουσώφ
  • Ένας μήνας στην εξοχή
  • Παρακαλώ... ας μείνει μεταξύ μας (2009)
  • Μάρτυρας Κατηγορίας (2009)
  • Ο Θεός της σφαγής (2009)
  • Ανατόλ (2010)
  • Άννα Καρένινα (2010)
  • Μικρές Αλεπούδες (2010)
  • Να ζει κανείς ή να μη ζει (2011-13)
  • Μάντεψε ποιος θα πεθάνει απόψε (2013-16)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Κάτια Δανδουλάκη - βιογραφικό. // www.peoplegreece.com. Посетен на 25 май 2016.
  2. а б Κάτια Δανδουλάκη. // www.ishow.gr. Посетен на 25 май 2016.
  3. Πλήρης κατάλογος της φιλμογραφίας της ηθοποιού. // Посетен на 25 май 2016.
  4. Πλήρης κατάλογος της φιλμογραφίας της ηθοποιού. // Посетен на 25 май 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония