Квинт Фабий Максим (консул 213 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим (Quintus Fabius Maximus; † между 207 и 203 пр.н.е.) е политик на Римската република.

Произлиза от фамилията Фабии и е син на знаменития римски пълководец и държавник Квинт Фабий Максим Верукоз.

През 217 пр.н.е. е военен по време на диктатурата на баща си. По време на битката при Кана (216 пр.н.е.) той е военен трибун. 215 пр.н.е. става едил, следващата година е претор и действа военно в Апулия. През 213 пр.н.е. е консул заедно с Тиберий Семпроний Гракх, получава провинция Апулия и сменя баща си там като главнокомандващ на тамошните римски войски.

Умира преди баща си, който държи на гроба му реч, която е издадена, но се е загубила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливий, Ab urbe condita libri, XXIV, 43-44.; XXVIII
  • Валерий Максим, 4, 8, 1.
  • Плутарх, Fabius 7, 7f.
  • Цицерон, Cato maior de senectute 12; de natura deorum 3, 88; Tusculanae disputationes 3, 70; epistulae ad familiares 4, 6, 1; Plutarch, Fabius 1, 8 und 24, 6.
  • Friedrich Münzer: Fabius 103). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 1789, 1790.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]