Квинт Фабий Максим (консул 213 пр.н.е.)

Вижте пояснителната страница за други значения на Квинт Фабий Максим.

Квинт Фабий Максим (Quintus Fabius Maximus; † между 207 и 203 пр.н.е.) е политик на Римската република.

Произлиза от фамилията Фабии и е син на знаменития римски пълководец и държавник Квинт Фабий Максим Верукоз.

През 217 пр.н.е. е военен по време на диктатурата на баща си. По време на битката при Кана (216 пр.н.е.) той е военен трибун. 215 пр.н.е. става едил, следващата година е претор и действа военно в Апулия. През 213 пр.н.е. е консул заедно с Тиберий Семпроний Гракх, получава провинция Апулия и сменя баща си там като главнокомандващ на тамошните римски войски.

Умира преди баща си, който държи на гроба му реч, която е издадена, но се е загубила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Ливий, Ab urbe condita libri, XXIV, 43-44.; XXVIII
Валерий Максим, 4, 8, 1.
Плутарх, Fabius 7, 7f.
Цицерон, Cato maior de senectute 12; de natura deorum 3, 88; Tusculanae disputationes 3, 70; epistulae ad familiares 4, 6, 1; Plutarch, Fabius 1, 8 und 24, 6.
Friedrich Münzer: Fabius 103). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VI,2, Stuttgart 1909, Sp. 1789, 1790.