Ким Мехмети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ким Мехмети
Kim Mehmeti
Роден 10 декември 1955 г. (63 г.)
Професия писател, журналист, преводач
Националност Флаг на Северна Македония Северна Македония
Активен период 1986-
Уебсайт www.kmehmeti.com

Ким Мехмети (на албански: Kim Mehmeti; на македонска литературна норма: Ким Мехмети) е албански писател прозаик, есеист и публицист от Северна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 декември 1955 година в село Гърчец, Скопско. Пише както на албански, така и на така наречения македонски литературен език и превежда от и на двата езика.

Колумнист е на вестник „Време“, член е на Македонския ПЕН център и на дружеството Независими писатели на Македония. Бил е директор на Центъра за мултикултурно разбирателство и сътрудничество в Скопие, както и главен редактор на Алтернативната информационна мрежа за Северна Македония.

Автор е на романите „Седем нощи тъга“ (1990) и „Селото на прокълнатите деца“ (1998) и на ред сборници с разкази. През 1994 г. печели националната награда за проза именно с един от тях – „Съдбата на Фатуша“.[1]

В България е издаван от „Балкани“.

В 2009 година, в статия („Деди и техните внуци“) за скопския албански вестник „Лайм“, Мехмети пише:

...няма друг народ на Балканите, който да е отишъл толкова далеч, че да прави това, което правят тези, които наричат себе си етнически македонци: да променят календара на миналото си, сякаш е сезонен плод, който може да бъде изкоренен и засаден отново във всяка друга градина или като че ли е дърво, чиито клони можете да присадите на всяко друго дърво, което ви скимне. И така, много народи на Балканите са украсили миналото си с каквото могат, но никой не е направил това, което тези, които наричат ​​себе си етнически македонци правят: от време на време те променят своите свидетелства за раждане, поправят имената на своите дядовци в зависимост от политически обстоятелства и всеки път, когато им скимне, такива каквито са, те си мислят, че заслужават предци, които са по-известни от истинските им предци, и че те са внуци, които не заслужават просто кой да е дядо.[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прахът, който пониква“, разкази („Pluhuri që mbin“, Flaka e vëllazërimit, Shkup, 1986);
  • „Тъгуване“, разкази („Dënesje“, Rilindja, Prishtinë, 1988);
  • „Изместени рапсодии“, разкази („Поместени рапсодии“, Мисла, Скопје, 1989);
  • „Седем нощи тъга“, роман („Shtatë netë dënesje“, Rilindja, Prishtinë, 1990; „Седум ноќи тага“, Мисла, Скопје, 1990);
  • „Болеро“, разкази („Bolero“, Rilindja, Prishtinë, 1991);
  • „Начек“, разкази („Начек“, Култура, Скопје, 1991);
  • „Съдба“, разкази („Fati“, Flaka e vëllazërimit, Shkup, 1992);
  • „Съдбата на Фатуша“, разкази („Fati i Fatushës“, FI-GA, Tetovë, 1994);
  • „Смъртта на магьосницата“, разкази („Vdekja e magjistares“, Shtëpia Botuese e Lidhjes së Shkrimtarëve, Tiranë, 1994);
  • „Рибата Екстасис“, разкази („Рибата екстасис“, Култура, Скопје, 1994);
  • „Събирачи на увехнали цветя“, разкази („Vdekja e magjistares“, FI-GA, Tetovë, 1995);
  • „Нора“, разкази, („Нора“, ИК Феникс, Скопје, 1996);
  • „Лунен цвят“, разкази („Lulehëna“, Dukagjini, Pejë, 1997; „Месечев цвет“, Logos-A, Скопје, 1997);
  • „Село на прокълнатите деца“, роман („Fshati i fëmijve të mallkuar“, Dukagjini, Pejë, 1998; „Село на проколнатите деца“, Зумпрес, Скопје, 1998);
  • „Село без гробища“, разкази („Fshati pa varreza“, Dukagjini, Pejë, 2000; „Село без гробишта“, Макавеј, Скопје, 2003);
  • „Там и някога“, роман („Atje dhe dikur“, Dukagjini, Pejë, 2002);
  • „Ритуалите на Нишане“, роман („Ritet e Nishens“, Dukagjini, Pejë, 2004; „Ритуалите на Нишане“, Макавеј, Скопје, 2006);
  • „Къща на края на селото“, разкази („Shtëpia në fund të fshatit“, Toena, Tiranë, 2006);
  • „В джоба на елека на баба ми“, разкази („Në xhepin e jelekut të gjyshes“ Toena, Tiranë, 2007);
  • „Така ходи човекът“, книга за Али Алиу („Ashtu ecën njeriu“ Ideart, Tiranë, 2007).[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония