Кирил Пенушлиски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Пенушлиски
Кирил Пенушлиски
фолклорист от Република Македония
Роден
Починал

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Етнография

Кирил Илиев Пенушлиски (на македонска литературна норма: Кирил Илиев Пенушлиски) е виден фолклорист от Република Македония, смятан за основоположник на фолклористиката в страната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенушлиски е роден в Солун на 15 ноември 1912 година. Татко му Илия Пенушлиев е търговец, а майката Катерина - домакиня. Завършва основно образование в родния си град, а след това гимназия в Скопие, Кралство Югославия в 1931 година. В 1938 година завършва Философския факултет на Скопския университет със специалност „югославска книжовност“. Пише докторат на тема „Стефан Верковиќ – собирач на македонски народни умотворби“ (1956).

След присъединяването на част от Вардарска Македония към България работи като помощен персонал в скопското кметство, оглавено от Спиро Китинчев.[1] Става член на комунистическата съпротива и е председател на нелегалния комитет за Скопие на Народоосвободителните комитети. След войната работи в Министерството на търговията, генерален секретар на Скопския университет, професор във Философския (по-късно Филологическия) факултет, декан на този факултет, ректор на университета, член на Съвета на републиката и други. Пенушлиски е доктор на филологическите науки и почетен член на Дружеството на писателите на Македония.[2][3][4]

Пенушлиски е баща на художника Илия Пенушлиски, съпруг на политика Илинка Митрева.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пословици заедно с Харалампие Поленакович (1954),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни, три книги, (1958-9),
  • Стефан И. Верковиќ, Македонски народни песни (1961),
  • Миладиновци, Зборник, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов (1962),
  • Книга за Миладиновци, заедно с Димитър Митрев и Александър Спасов(1962),
  • Народна поезија (1964),
  • Народни приказни (1964),
  • Црвен се бајрак развева (1965),
  • Македонско народно творештво, во десет книги, (1968-1973),
  • Волшебни приказни (1968),
  • Јуначки песни (1968),
  • Обредни и митолошки песни (1968),
  • Ајдутски и револуционерни песни, сътрудник Йован Бошковски, (1969),
  • Пословици и гатанки (1969),
  • Преданија и легенди (1969),
  • Редактор на Љубовни народни песни, подбрал и редактирал Душко Наневски (1971),
  • Приказни за животни (1973),
  • Битови приказни и анегдоти (1973),
  • Трудови, семејни и хумористични песни (1973),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни умотворби в десет книги (1972), главен редактор, Блаже Ристовски отговорен редактор и Томе Саздов редактор
  • Малешевски фолклор (1980),
  • Македонски еротски приказни (1981),
  • Македонски фолклор(1981),
  • Светот на приказните на Марко К. Цепенков (1982),
  • Гоце Делчев во фолклорот, заедно с Танас Вражиновски (1983),
  • Марко Крале, легенда и стварност (1983),
  • Македонски народни балади (1983),
  • Стефан И. Верковиќ, Македонски народни умотворби во пет книги (1985),
  • Болен Дојчин (1986),
  • Богови и попови, заедно с Танас Вражиновски(1987),
  • Одбрани фолклористички трудови, четири книги, (1988),
  • Васил Икономов, Старонародни песни и обичаи од Западна Македонија, с Блаже Ристовски и Блаже Петровски, (1988),
  • Марко К. Цепенков, Македонски народни приказни в пет книги (1989),
  • Народната култура на Егејска Македонија (1992),
  • Фолклорни поетски мотиви (1992),
  • Зборникот на Панајот Гиновски од Галичник (1995),
  • Митот и фолклорот (1996),
  • Ѓорѓи Милошев, Галички свадбарски народни песни (1996),
  • Приказни за лисицата (1997),
  • Македонски фолклор, историски преглед, (1999)
Книги за деца
  • Јуначки мегдан (1964)
  • Итри, будалести и секакви (1964).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Благой Попов ректор на Скопския университет
(1969 – 1972)
Стеван Габер
     Портал „Македония“         Портал „Македония