Направо към съдържанието

Кичеста съсънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кичеста съсънка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
род:Анемоне (Anemone)
вид:Кичеста съсънка (A. coronaria)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Кичеста съсънка в Общомедия
[ редактиране ]
Поле с кичеста съсънка в Израел
Anemone coronaria ’Sylphide‘
Клубени

Кичеста съсънка (Anemone coronaria), известна още като короновано анемоне, маково анемоне[1], испански невен и вятърно цвете, е вид цъфтящо растение от рода Anemone, родом от средиземноморския регион.

Кичестата съсънка е тревисто многогодишно грудково растение, което расте до 20 – 40 cm височина, рядко до 60 cm, разпространява се до 15 – 23 cm, с базална розетка от няколко листа, листа с три разклонения, всяко от които с дълбок лоб. Цветовете, които цъфтят от април до юни, са поединично върху високо стъбло с въртоп от малки листа, точно под цвета; цветът е с диаметър 3 – 8 см, с 5 – 8 червени (но може да са бели или сини) изящни венчелистчета, венчелистчеподобни листенца и черен център. Цветният прашец е сух, има необработен екзин, диаметър е по-малък от 40 nm и обикновено се отлага в рамките на 1,5 m от неговия източник. Тази централна могила се състои от плътно опаковани пистили в центъра, с пръстен, наподобяващ корона около тичинките, заобикалящи това, което дава на вида името.[2] В дивата природа кичестата съсънка има зимен цъфтеж и кръстосано се опрашва от пчели, мухи и бръмбари, които могат да пренасят прашеца ѝ на дълги разстояния.[3] Цветовете дават 200 – 300 семена.[3] Растенията образуват твърди черни грудки като органи за съхранение.[4]

Освен цветята си, наподобяващи макове, червените единични диви форми наподобяват цветята на червената единична дива форма на Ranunculus asiaticus.

„Анемоне коронария“ означава „короновано анемоне“, отнасящо се до централната корона на цветето, предизвикваща царствени асоциации. Арабското име е shaqa'iq An-Nu'man, преведено буквално като „рани/парчета от Ну'ман“.[5] Един възможен източник на името се дължи на шумерския бог на храната и растителността – Таммуз, чийто финикийски епитет е бил „Nea'man“.[6] Таммуз обикновено се смята, че е бил вкаран в гръцкия пантеон като Адонис, който умрял от раните си, докато ловувал дива свиня. Божеството се трансформира в цвете, оцветено от кръвта на Адонис. [6] Смята се, че финикийският епитет на Таммуз „Nea'man“ е източник на „an-Nu'man“ на арабски език, което идва през сирийски, и на „анемоне“ (anemone), което е идва през гръцки език.[6] Друг възможен източник на името е Ан-Ну'ман III Бин Ал Мунтир, последният лахмидски цар на Ал-Хира (582-ок.609 г. сл. н.е.) и християнска Арабия. Известно е, че Ан-Ну'ман е защитавал цветята по време на неговото царуване.[5] Според мита, цветето избуява на гроба на Ан-Ну'ман, паралелно със смъртта и прераждането на Адонис.

На иврит анемонето е „kalanit metzuya“. „Каланит“ идва от еврейската дума „кала כלה“, която означава „булка“, а „metzuya“ означава „обща“. Каланитът спечели името си заради красотата и величието си, предизвиквана от булка в сватбения ѝ ден.[7] През 2013 г. кичестата съсънка е избрана за национално цвете на Израел, в анкета, организирана от Обществото за защита на природата в Израел (החברה להגנת הטבע) и Ynet.[8] Всяка година в Израел се провежда едномесечен фестивал за честване на цъфтежа на червените анемони. [9] По време на британския мандат за Палестина британските десантници бяха наречени „kalaniyot“ заради червените си барети.

В рода Anemone, кичестата съсънка е поставен в подрода Anemone, раздел Anemone, подсекция Anemone. Подскеция Anemone съдържа пет вида:

  1. Кичеста съсънка (Anemone coronaria)
  2. Anemone hortensis L.
  3. Anemone palmata L.
  4. Anemone pavonina Lam.
  5. Anemone somaliensis Hepper. (сестра на кичестата съсънка)

Тази серия е клад от средиземноморски анемони с грудки. Това е и видът за подрода.[10]

Кичестата съсенка е въведена в Англия преди 1596 г., описана е в изданието за билки на Томас Джонсън, публикувано за първи път през 1597 г. и популярно по времето на кралица Елизабет I. До началото на 18 век развъдниците във Франция и Италия вече имат значително подобрена гама от налични цветове.[3]

Съвременните сортове имат много големи цветове, с диаметър 8 – 10 cm, и широка гама от ярки и пастелни цветове, в допълнение към два тонирани сорта. Центърът обикновено е черен, но може да е бледозелен в белите сортове. Стъблата могат да бъдат високи до 40 – 50 cm и всяко растение може да даде 13 – 15 цъфтежа.[3]

Разпространение и хабитат

[редактиране | редактиране на кода]
Червен килим от цветя в гората Shokeda, Израел, 2012 г. Огромните червени килими на анемонето се превърнаха в основна туристическа атракция на северния регион на Негев в Израел през последните години

Източно средиземноморско крайбрежие – от Гърция, Албания, Южна Турция и Сирия до Израел, със спорадично разширение на изток до Северен Ирак и на запад по средиземноморските брегове на Италия, Южна Франция и Северна Африка.[3][4] Кичестата съсънка расте в диво състояние във всички райони на Сирия и Палестина.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anemone coronaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​