Клавдий Фос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клавдий Александрович Фос
Руски офицер и български военен деец
Claudius Foss.jpg

Години на служба 1918 – 1945
Служи на Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Russia.svg Бяло движение
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Flag of Germany (1935–1945).svg Трети Райх
Битки/войни Гражданска война в Русия
Велика Отечествена война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Клавдий Александрович Фос (на руски: Клавдий Александрович Фосс) е руски офицер, участник в Бялото движение , капитан от Дроздовския артилерийски дивизион. Служи в Генералния щаб на Българската армия, издига се до чин майор. Ръководител на Вътрешната линия – контраразузнавателната служба на Руския общовойнски съюз (РОВС).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се през 1898 г. Произхожда от потомствени дворяни от Киевска губерния.[1] Учи във Виленската гимназия, където съученик му е Борис Солоневич.[2] Участва в Бялото движение, първо в Дроздовския поход, а после в Доброволческата армия, Въоръжените сили на Южна Русия и Руската армия на Врангел в Дроздовската артилерийска бригада, достига до чин капитан. Евакуира се от Крим в Галиполи, като впоследствие се установява в България. От 1920 г. е в ръководството на Руския общовойнски съюз или РОВС и става ръководител на канцеларията. [3] От 1925 до 1941 г. Фос служи във Военното министерство на България, награден е с няколко ордена за борбата си срещу комунистическите нелегални организации, числи се майор от запаса.[4] Бидейки монархист и дълбоко вярващ човек, той мрази болшевиките и е привърженик на радикални методи в борбата срещу Съветите. На базата на конспиративната организация ,,Дълг към родината", по инициатива на генерал Александър Кутепов създава Вътрешната линия, спецслужбата на РОВС, започнала работа в 1927, и от началото на 30-те години ръководи нейния български отдел.[3] Срещу него са извършени над 10 покушения и всички те са неуспешни.[4]

След отвличането на генерал Евгений Милер, председател на РОВС, през есента на 1937 г., в хода разследването Клавдий Александрович е заподозрян за връзки с генерал-майор Николай Скоблин, участвал в операцията по похищението. Специална комисия начело с генерал Абрам Драгомиров се заема със случая и изпраща генерал Иван Ердели в София, като вината му не бива установена, но той е отстранен от ръководството на 3-ти отдел на РОВС. Най-известното дело, в което офицерът взима участие, е разобличаването на Николай Абрамов, сина на генерал Фьодор Абрамов, председател на въпросния отдел в България, чийто адютант е Фос.[4] Своеобразно признание за заслугите му прави първият съветски посланик в България Фьодор Разколников в Откритото си писмо до Йосиф Сталин, публикувано на 1 октомври 1939 г. в Париж, след като е обявен извън закона.[5]

Седмица след нападението на Германия над СССР с група от 20 човека, преминали военно обучение на негови средства, Фос се отправя към Румъния, а оттам в Русия. Служи в Абвера. По време на войната членове на НТС – Народнотрудовия съюз, пишат донос срещу него в Гестапо, в резултат на който той бива арестуван. От Берлин отправят запитване до полковник Г. Костов, началник на разузнавателната служба на българския генерален щаб. След отговора на Костов Клавдий Александрович е освободен, като не само го връщат на предишната служба, но и го повишават в длъжност.[4] От 1943 до 1944 г. е комендант на град Николаев. Взима участие в охраната на Ставката на Хитлер, а също и в организацията на охранителната служба на Ставката на фюрера във Виница, за което е награден с Железен кръст. След войната успява да избегне репатриация. Издирван е от КГБ на СССР за ,,антисъветска дейност".[3] Умира на 11 ноември 1991 г. в селцето Тутцинг близо до Мюнхен.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Клавдий Фос владее 4 езика – български, английски, френски и немски, и комуникира с представителите на чуждестранните разузнавания без преводач. Поради многото покушения срещу него е бил принуден да се придвижва с охрана от 2 души.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Владимир Николаевич Бутков (1916—2000)// «Наши Вести», № 458/2759, март 2000.
  • Голдин В. И. Солдаты на чужбине. Русский Обще-Воинский Союз, Россия и Русское Зарубежье в XX—XXI веках. Архангельск: Солти, 2006. ISBN 5-7536-0165-0
  • Иванов И. Б. Председатели и начальники Русского Обще-Воинского Союза // «Наши Вести», № 450/2751, март, 1998."
  • Бутков В. Н. Исторические записки и воспоминания члена Русского Обще-Воинского Союза //«Вестник РОВС», № 1-2, 2001.
  • Бутков В. Н. Исторические записки и воспоминания члена Русского Обще-Воинского Союза //«Вестник РОВС», № 1-9, 2001—2004.
  • Бутков В. Н. День Непримиримости. // «Наши Вести», № 456—457, сентябрь-декабрь 1999.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Список дворян Киевской губернии. – К., 1906. – С. 285.
  2. Никандров. Н. Иван Солоневич: народный монархист. 2007, М., „Алгоритм“.
  3. а б в Кого разыскивал СМЕРШ в 1943-1946 гг.
  4. а б в г Владимир Николаевич Бутков „ВНУТРЕННЯЯ ЛИНИЯ“ В БОЛГАРИИ: РОВС против ОГПУ (глава из „Исторических записок и воспоминаний члена Русского Обще-Воинского Союза“)
  5. Русское Освободительное Движение 1917 – 1945: Внутренняя линия" РОВС: капитан Фосс (блог в Livejournal.com)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фосс, Клавдий Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.