Клане в Сребреница
| Падането на Сребреница и Жепа | |||
|---|---|---|---|
| Война в Босна и Херцеговина | |||
 Карта на военните действия по време на операция Кривая 95 и Ступчаница 95 | |||
| Информация | |||
| Период | 6 юли – 25 юли 1995 г. | ||
| Място | Босна и Херцеговина | ||
| Резултат | Етническото прочистване в Сребреница и Жепа Операция Преднамерена сила | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Клане в Сребреница в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е осъден на 40 години затвор, включително и за организацията на клането в Сребреница.[1]
В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000[2][3][4][5] босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина“. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански“ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете“, „тогава му чух гласа за последен път“.
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин“.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александр Ионов "Операции „Кривая-95“ и „Ступчаница-95“: освобождение Сребреницы и Жепы"
- Srebrenica „massacre“
- Srebrenica Research Group
- Srebrenica historical project Архив на оригинала от 2011-05-27 в Wayback Machine.
- Srpski pokolj Bošnjaka u Srebrenici: Шкорпиони, Srebrenica 1/2 и Srebrenica 2/2
- Eksodus i deportacija Žepljaka Žepa-Sarajevo-Kladanj 25 – 26 юли 1995, Žepa-Kladanj-Sarajevo 26 юли 1995, HRT и TVBiH репортаж, 19 юли 1995 Ратко Младич, Žepa je prvi put u istoriji, 1995., ostala bez svojih Žepljaka (Izještaji CNN-a kazuju o tome)
- Милан Булаич. Истина о Сребренице. Только факты
- Мифы Сребреницы. История и методика построения мифа о „геноциде“ (Книга Александра Павича – аналитика белградского Института политических исследований)
- Сербська жертв в районі Сребреніци в 1992 – 1995, близько 3500 сербських жертв-[1] Архив на оригинала от 2011-11-18 в Wayback Machine.
- Сръбски жертви в района на Сребреница from 1992 – 1995, около 3287 сръбски жертви по имена-[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ в. „Ню Йорк Таймс“ ((en))
- ↑ ICTY: The Conflicts. // The Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Kirsten Nakjavani Bookmiller. The United Nations. Infobase Publishing, 2008. Посетен на 10 юли 2015., p. 81.
- ↑ Christopher Paul, Colin P. Clarke, Beth Grill. Victory Has a Thousand Fathers: Sources of Success in Counterinsurgency. Rand Corporation, 2010. Посетен на 10 юли 2015., p. 25.
- ↑ Simons, Marlise. Mladic Arrives in The Hague. // The New York Times. 10 юли 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |