Клане в Сребреница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Падането на Сребреница и Жепа
Война в Босна и Херцеговина
Srebrenica massacre map.jpg
Карта на военните действия по време на операция Кривая 95 и Ступчаница 95
Информация
Период 6 юли - 25 юли 1995
Място Босна и Херцеговина
Резултат Етническото прочистване в Сребреница и Жепа
Операция Преднамерена сила
Воюващи страни
Flag of Republika Srpska.svg Република Сръбска
10-ти диверсионен отряд (10-а саботажна рота)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Босна и Херцеговина
Flag of the Netherlands.svg Холандия
Командири
Flag of Republika Srpska.svg Ратко Младич
Flag of Republika Srpska.svg Радислав Кръстич
Милорад Пелемиш
Дражен Ердемович
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Рамиз Бечирович (защита на Сребреница)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Еюб Голич (пробив 28-та дивизия в Тузла)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg Авдо Палич (Жепа)
Flag of the Netherlands.svg Том Кареманс
Сили
Flag of Republika Srpska.svg 6 000-9 500 войници
10 танка
100-300 наемници
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg 5 500-6 200 войници (Сребреница)
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992-1998).svg 1 500 войници (Жепа)
Flag of the Netherlands.svg 370-400 мироопазващи и 2 F-16
Жертви и загуби
300 убити и ранени 1 200-2 000 убити
35 632 и 12 000 евакуирани (от Сребреница и Жепа в Босна)
800 бежанци (в Сърбия)

1000 и 1500 пленени (Сребреница и Жепа)

Падането на Сребреница и Жепа в Общомедия

Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, което е класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. Радован Караджич е осъден на 40 години затвор, включително и за организацията на клането в Сребреница.[1]

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000[2][3][4][5] босненски мюсюлмани — мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за "зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса "Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса "Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20-25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 год. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: "изтръгнаха ми го от ръцете", "тогава му чух гласа за последен път".

Сателитна снимка на масовите гробове в Нова Касаба

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции - Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин".

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани - по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 год.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. "Ню Йорк Таймс" (на английски)
  2. ICTY: The Conflicts. // The Международен наказателен трибунал за бивша Югославия. Посетен на 10 юли 2015.
  3. Kirsten Nakjavani Bookmiller. The United Nations. Infobase Publishing, 2008. Посетен на 10 юли 2015., p. 81.
  4. Christopher Paul, Colin P. Clarke, Beth Grill. Victory Has a Thousand Fathers: Sources of Success in Counterinsurgency. Rand Corporation, 2010. Посетен на 10 юли 2015., p. 25.
  5. Simons, Marlise. Mladic Arrives in The Hague. // The New York Times. 10 юли 2015.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Расправа в Сребренице“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.