Колалто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на князете на Колалто
Замък Колалто
Граф Рамболд XIII от Колалто (1579–1630), фелдмаршал
Палат Колалто във Виена

Колалто (на италиански: Collalto, "di Collalto"; на немски: Die Fürsten von Collalto und San Salvatore), фамилията на князете на Колалто и Сан Салваторе, са висш благороднически австрийски род от лангобардски произход. Името им идва от селището Колалто в Сузегана в днешната провинция Тревизо в Италия.

Резиденцията на фамилията е дворец Колалто в Марка Тревиджиана. От 930 г. фамилията произлиза от Раймбалдус или Рамбалдус I, граф на Тревизо (Тревигио), един генерал на лангобардските крале.[1][2]

Император Фридрих I дава на Шинела I (Schinella I), граф на Тревизо, и на братята му през 1155 г. графството Тревигио и всички права. Графовете на Тревизо се женят с династиите на маркграфовете на Монферат, Есте, князете на Римини, Карара и имат дворец в Падуа.

Рамбалдус VIII, граф на Колалто и Тревизо получава през 1304 г. от папа Бенедикт XI титлата маркграф на Анкона, Република Венеция го преиема заедно с всичките му наследници през през 1306 г. в обществото на Патрициите на Венеция. Фридрих Красивия от Австрия го взема в своя двор, прави го таен съветник и му дава дарения през 1307 г. Той взема с брат си Шинела името Колалто, строи двореца Сан Салваторе в своето владение и дворец Кредацо.

Рамболд XIII, граф на Колалто в Сан Салваторе (21 септември 1579; † 18 ноември 1630) става на 31 юли 1624 г. президент на дворцовия военен съвет, на 20 септември 1625 г. императорски фелдмаршал и на 31 май 1628 г. генерал (GOL) в Тридесетгодишната война[3] и през 1610 г. е издигнат на немски имперски граф от император Фердинанд II.

Антон Октавиан и наследниците му са издигнати на австрийски графове на 6 март 1781 г. във Виена. Одоардо граф на Колалто получава на 22 ноември 1822 г. във Виена титлата австрийски княз. Фамилията резидира в палат Колалто във Виена.

Наследниците носят днес името „граф или графиня фон Колалто и Сан Салваторе“ и са патриции на Венеция с предикат „Nobil Uomo“ или „Nobile Donna“ и „Don“ или „Donna“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Genealogisches Staats-Handbuch, Band 65, 2. Teil, Druck und Verlag von Johann Friedrich Wenner, Frankfurt am Main 1827, S. 362
  2. www.coresno.com
  3. "A. Brentano 1" Antonio Schmidt-Brentano: Kaiserliche und k. k. Generale (1618–1815), Österreichisches Staatsarchiv/A. Schmidt-Brentano 2006, S. 21

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Genealogisches Handbuch des Adels, fürstliche Häuser, Bd. 3, C.A Starke Verlag, Limburg a. d. Lahn 1953
  • Franz Gall: „Österreichische Wappenkunde“, Handbuch der Wappenwissenschaft, Verlag Böhlau, Wien-Köln-Weimar 1977, ISBN 3-205-05352-4, 9783205053521