Колдплей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колдплей
Coldplay
Изпълнение на Колдплей. „Верайзън Уайърлес Амфитеатър“, Канзас.
Изпълнение на Колдплей. „Верайзън Уайърлес Амфитеатър“, Канзас.
Информация
ОтЛондон, Великобритания
СъздаванеЛондон, Англия, Великобритания
СтилАлтернативен рок, Пост–бритпоп[1][2]
Активностот 1996 г.
ЛейбълEMI, Parlophone Records, Capitol Records
УебсайтОфициален сайт
ЧленовеКрис Мартин
Гай Бериман
Уил Чемпиън
Джони Бъкланд
Колдплей
Coldplay
в Общомедия

Колдплей (на английски: Coldplay) е британска алтърнатив рок и пиано рок група от Лондон. Групата се състои от четирима души: Крис Мартин, Гай Бериман, Уил Чемпиън и Джони Бъкланд. Сформирана в 1998 г., през 2000 г. Coldplay добиват световна популярност със сингъла си Yellow. Скоро след това на бял свят идва и първият им албум Parachutes, който дебютира на Острова, оглавявайки чартовете. От албумите им са продадени над 35 милиона копия, което ги прави една от най-успешните групи на новото хилядолетие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Колдплей започва през 1996 г. в University College London, където Крис Мартин среща Джони Бъкланд и двамата замислят сформирането на група. Скоро след това Гай Бериман, техен колега от университета, се присъединява към тях. Последно към групата се присъединява и Уил Чампиън – отличен музикант, който умее да свири еднакво добре на пиано, китара, бас, както и перкусии. Младежите решават да кръстят групата Coldplay.

Още през май 1998 г. Колдплей издава малка компилация, наречена Safety ЕР, включваща песните Bigger Stronger, No More Keeping My Feet on the Ground и Such a Rush. Тя е предназначена за промо към звукозаписните студия, както и за семеен и приятелски кръг, затова от 500-те копия, само 50 достигат реалния пазар. През декември групата подписва договор с лейбъла Fierce Panda, с който осъществяват второто си издание, записано в рамките на само четири дни през февруари 1999 г. Името на албума е Brothers & Sisters EP и включва парчетата Brothers & Sisters Easy to Please и Only Superstition. Разпространен е в 2500 копия и скоро групата започва да набира популярност. След изпълняването на договора, през май 1999 г. Колдплей подписват договор с гигантската компания Parlophone за правата върху 5 албума. Месец по-късно на бял свят се появява The Blue Room EP, включващ песните Bigger Stronger, Don't Panic, (The Blue Room EP version), See You Soon, High Speed, Such a Rush. Издадени са 5000 копия, но въпреки успеха Колдплей е на ръба на разпадане, след като Крис Мартин изгонва Уил от групата, а след това го моли да се завърне. От чувство за вина, за кратък период от време Мартин посяга към алкохола. Групата решава да смени подхода си, за да остане сплотена и приема мотото: Един за всички, всички за един. Приходите трябва да се поделят по равно, а от групата ще бъде уволнен всеки, който употребява тежки наркотици.

Parachutes[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1999 г. Колдплей са концентрирани върху работата по първия си албум. През март 2000 г. групата за първи път попада в класациите Топ 40, чрез песента Shiver, която е първата им песен, представена по MTV. Три месеца по-късно следва успехът на парчето Yellow, което достига #4 в UK Singles Chart и поставя групата в публичното полезрение. През юли 2000 г. излиза и първият им официален албум Parachutes. От лейбъла Parlophone очакват продажбите да достигнат 40 хил. копия до Коледа. Резултатът надминава всички очаквания – албумът е продаден 1,6 милиона пъти само във Великобритания. През ноември същата година Parachutes каца отвъд океана, бележейки невероятен успех в Северна Америка. През 2002 г. групата печели Грами за Best Alternative Music Album (Най-добър алтернативен албум).

A Rush of Blood to The Head[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2001 г. Колдплей започва записите по следващия си проект, който излиза през август 2002 г. под името A Rush of Blood to The Head. Албумът е на върха на чартовете на Острова още с дебюта си, а пилотният сингъл Politik е вдъхновен от атаките на 11 септември. Албумът включва песните Politik, In My Place, God Put a Smile upon Your Face, The Scientist, Clocks, Daylight, Green Eyes, Warning Sign, A Whisper, A Rush of Blood to the Head, Amsterdam. Групата предприема едногодишно световно турне, по време на което излиза и Live 2003 DVD, което включва и една нова песен Moses (посветена на бъдещата жена на Мартин, Гуинет Полтроу). През 2003 г. групата е отличена с 2 награди Грами, а през 2004 г. песента Clocks е обявена за песен на годината.

X&Y[редактиране | редактиране на кода]

Албумът излиза през юни 2005 г. под името X&Y и благодарение на 8,5 милиона копия, той става най-продаваният албум в света за годината. Той дебютира #1 в 28 държави и е вторият най-бързо продаван албум в историята на Обединеното кралство.

Групата е ангажирана с редица социални и политически дейности, като най-голямо внимание за тях привлича кампанията Make Trade Fair. Колдплей дава 10% от печалбите си в интерес на тази кампания, а Крис Мартин носи доста често логото, изрисувано върху лявата му ръка, както и на пианото, на което изпълнява концертите си.

Viva la Vida or Death and All His Friends[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2008 година Колдплей официално обявява името и датата на издаване на новия си студиен албум. Името е взето от картина на популярната мексиканска художничка Фрида Кало, а датата на издаване е обявена за 16 юни 2008 г. Viva la Vida or Death and All His Friends е продуциран от Брайън Ено, а разпространителят отново е продуцентска къща ЕМИ. През април групата обявява официално кои песни ще се появят в албума. Това са песните Life in Technicolor, Cemeteries of London, Lost!, 42, Lovers In Japan/Reign Of Love, Yes, Viva La Vida, Violet Hill, Strawberry Swing и Death and All His Friends.[3]. През април Колдплей започват заснемането на клип за първия си сингъл – Violet Hill. Песента е пусната безплатно на официалната страница на групата на 29 април 2008 г. и за период от една седмица е достъпна за сваляне. Само за първите 24 часа са регистрирани 600 хил. даунлоуда. Албумът излиза на 12 юни и само във Великобритания постига продажби от 125 хил. броя за първия ден и 302 074 броя за първите 3 дни след излизането, дебютирайки на първо място по продажби.[4]

Mylo Xyloto[редактиране | редактиране на кода]

Mylo Xyloto е последната за момента авторска компилация на бандата, която излиза на пазара на 24 октомври 2011 г. под лейбъла Capitol, Parlophone.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]