Колона на Зигмунт III Ваза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колоната на Зигмунт III Ваза, Варшава, Полша

Колоната на Зигмунт III Ваза (на полски: Kolumna Zygmunta III Wazy) е паметник на крал Зигмунт III Ваза, извисяващ се на Замковия площад във Варшава. Монументът е издигнат през 1643 – 1644 със средства, предоставени от Владислав IV Ваза, по проект на Августин Лочи и Константино Тенкала.

Паметникът е реставриран в периодите 1885 – 1887 и 1929 – 1931. Унищожен е от немските войски през септември 1944 и е издигнат отново през 1948 – 1949.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според свидетелствата на Албрихт Радживил, с решение на крал Владислав IV Ваза за били съборени жилищните сгради на Бернардинския манастир, които кралят е купил по-рано именно за да изгради паметника на тяхно място[1].

Издигнатата през 1644 година колона на Зигмунт е най-старият светски паметник във Варшава и първата колона, издигната в съвременна Европа в чест на светска личност; тя остава единствен по рода си паметник до 1810 година, когато в Париж е издигната Вендомската колона[2]. Колоната на краля е издигната от сина му Владислав IV Ваза, който иска да почете по този начин паметта на своя баща[3]. Издигането ѝ има и политическа цел (прославяне на династията Ваза и укрепване на властта на краля) и по тази именно причина като място е избран площада пред Краковската порта (Bramą Krakowską), която по онова време е най-важният транспортен възел на столицата.

Изграждането на Колоната на Зигмунт III Ваза

Проектът предизвиква конфликт между Владислав IV и нунций Марио Филонарди. Последният категорично се противопоставя на това фигурата на краля (светска личност) да бъде поставена на колоната. До този момент, съгласно традицията, върху паметниците-колони са били поставяни единствено статуи на Божията майка или на Исус Христос[4].

Проектът за колоната е създаден от Аугустин Лочи и Константино Тенкала. Статуята на краля е изработена от Клементе Молли, пристигнал специално за тази цел от Болоня, а отливката от бронз и четирите плочи с надписи са направени от кралския камбанолеяр Даниел Тим[5].Фигурата на владетеля е изобразена в архаизирани доспехи и богато украсена коронационна мантия, с корона на главата, той държи сабя в дясната си ръка, а лявата му ръка е опряна на латински кръст, десният му крак лежи върху шлем с щраусови пера; а на гърдите му се вижда орденът на Златното руно. Статуята я отлята в цялост. На цокъла е изписана датата 1644 и имената на скулптура и леяря[6].

Оригиналният стълб на колоната

Самата колона е изработена от един блок конгломерат от каменоломната в Червена гура. Материалът се отличава с характерната си визия, която с времето все по-често бива определяна като „зигмунтувка“. Колоната в транспортирана до Варшава по река Висла. От пристанището за един ден е била дотъркаляна до площада (най-вероятно по улица „Мостова“), като за целта са били необходими около 300 души, подпомагани от 200 войници от кралската гвардия[7].

Паметникът е тържествено открит на 24 ноември 1644 година.

Колоната е била повредена по време на шведските войни през 1656 – 1657 и в началото на XVIII век. Възстановявана е няколко пъти. За пръв път през 1743 от Франчишек Домбровски, а след това през 1810 г. от Юзеф Боретти, подпомаган от група архитекти.

Колоната на Зигмунт и площадът

През 1827 желязната ограда около колоната е заменена с каменни стълбове, свързани с метални вериги. През 1854, във връзка с изграждането на водопровод, Хенрик Маркони проектира там фонтан. Фонтанът е пуснат в действие през април 1855[8].

През 1863 колоната е реставрирана за пореден път, като този път реставрационните дейности се ръководят от Юзеф Орловски. Генералната реконструкция на монумента, извършена през 1885 – 1889 е ръководена от Едвард Чихоцки. При тази реконструкция основният стълб на колоната е заменена с гранитен, доставен от виенското дружество Union-Baugeselschaft. Запазени са всички оригинални метални части[9].По решение на кмета на града Сократ Старинкевич борова дървесина от издигнатото скеле е използвана за построяването на църквата Св. Винсент дьо Пол на гробището в Бродно. Основата на първата колона е поставена в двора на Музея на промишлеността и земеделието, където можеше да се види и днес.

При обновителните дейности, извършени 1929 – 1931 е премахнат фонтанът и е върнат първоначалният вид на колоната.

По време на варшавското въстание паметникът е разрушен, през нощта на 1 срещу 2 септември 1944 е улучен от снаряд на немски танков отряд. Статуята на краля обаче пада на земята така, че не се поврежда сериозно. Откарана е с шейна в катедралата Св. Анна. През пролетта на 1945 е показана на изложба в Националния музей, озаглавена „Варшава обвинява“[10].

Формално инициатори за възобновяването на паметника са работниците от металургичната промишленост, към които се присъединяват профсъюзите на строителната промишленост, както и тези от керамичната и химическата промишленост. През февруари е създаден Комитет за възстановяване, председателстван от Хенрик Голански. Проектът за възстановяване на колоната е разработен от Станислав Жарин[23]. Поради изграждането на трасето Изток-Запад (trasa W-Z) фигурата е преместена с 6 м в североизточна посока. Новият стълб на колоната е изработен от гранит, добит през лятото на 1948, закаран до Варшава през октомври 1948 и обработван до март 1949.

Статуята на Зигмунт

Паметникът е тържествено открит на 22 юли 1949, в деня, в който е пуснато в експлоатация трасето Изток-Запад[11].

През 1965 паметникът е вписан в регистъра на забележителностите. По време на реконструкцията на Замковия площад се налага в основата на колоната да бъдат добавени няколко стъпала от гранит.

Описание на колоната[редактиране | редактиране на кода]

Цокълът на колоната е украсен с четири бронзови плочи с надписи.

Преведени на полски и на български език латинските надписи звучат по следния начин:

Надпис от южната страна
текст на полски превод на български
Czci i przywiązaniu Poświęconą Kolumnę tę Zygmuntowi III Władysław IV z rodu, miłości, talentów Syn; z elekcji, porządku, szczęścia Następca; Ze ślubów, serca i czynu Wdzięczny; Ojcu Ojczyzny, Rodzicowi najlepiej zasłużonemu, Roku Pańskiego 1643 Wystawić rozkazał, Któremu już, Sława wieniec, Potomność wdzięczność, Wiekuistość pomniki Wzniosła, albo jest dłużna. В почит и с привързаност, тази колона, посвещава на Зигмунт III, Владислав IV от семейството, по род, любов и талант Син; по избори, ред, щастие Наследник; по обети, сърце и дела Благодарен на Бащата на Отечеството, на най-заслуженият родител, в лето господне 1643 г. той заповяда да издигне венец от слава, благодарност към потомството, паметници вече издигнати или длъжни да бъдат издигнати.
Надпис от западната страна
на латински на полски език на български език
SIGISMVUNDUS III LIBERIS SVFFRAGIIS POLONIAE HAEREDITATE SVCCESSIONE IVRE SVECIAE REX PACIS STVDIIS GLORIAQ INTER REGES PRIMVS BELLO ET VICTORIIS NEMINI SECVNDVS MOSCORVM DVCIBVS METROPOLI PROVINCIIS CAPTIS EXERCITIBVS PROFLIGATIS SMOLENSCO RECVPERATO TVRCICA POTENTIA AD CHOCIMVM REFRACTA QVADRAGINTA QVATVOR ANNIS REGNO IMPENSIS QVADRAGESIMVS QVARTVS IPSE IN REGIA SERIE OMNIVM AEQVAVIT AVT IVNXIT GLORIAM Zygmunt III z mocy wolnej elekcji król Polski, z tytułu dziedziczenia, następstwa i prawa – król Szwecji, w umiłowaniu pokoju i w sławie pierwszy pomiędzy królami, w wojnie i zwycięstwach nie ustępujący nikomu, wziął do niewoli wodzów moskiewskich, stolicę i ziemie [moskiewskie] zdobył, wojska rozgromił, odzyskał Smoleńsk, złamał pod Chocimiem potęgę Turcji, panował przez czterdzieści cztery lata, w szeregu czterdziesty czwarty król, dorównał [w chwale] wszystkim lub [całą] chwałę złączył [w swojej osobie] Зигмунт III, крал на Полша по силата на свободни избори, по наследство, унаследяване и по право – кралят на Швеция, по любов към мира и славата, пръв измежду кралете, който не отстъпва никому във война и победи, който плени Московските вождове, завзе столицата и земите [московски], събра армия, възвърна си Смоленск, разби властта на Турция край Хочим, царува четиридесет и четири години, четиридесет и четвъртият крал подред, равен [по слава] на всички или събрал [на всички ] славата [в свое лице]
Надпис от северната страна
на полски език на български език
Nie rośnie sława Zygmunta dzięki kolumnie ani głazom ciosanym: sam on dla siebie był górą: nie bierze on blasku od złota ani mocy od spiżu: blask jego był jaśniejszy od złota a mocniejszy od spiżu Славата на Зигмунт не се увеличава благодарение на колоната или изсечените камъни: самият той беше планина за себе си: той не взема блясък от злато, нито сила от бронз: сиянието му беше по-ярко от златото и по-силно от бронз
Надпис от източната страна
на полски език на български език
Tak w niebie, jak i na ziemi – król Zygmunt III wyróżniający się pobożnością i orężem, słusznie zyskał podwójną chwałę: z jednej strony miecz, z drugiej krzyż trzyma niemniej dzielną, jak pobożną dłonią: mieczem walczył, pod tym znakiem zwyciężył, pod tym znakiem żył bezpieczny, niezwyciężony, szczęśliwy. Teraz dzięki szczęśliwości, jaką dał na ziemi – sławny, a jaką zasłużył sobie w niebie – błogosławiony Както на небето, така и на земята – крал Зигмунт III, отличаващ се с благочестие и оръжия, с право спечели двойна слава: от една страна меч, от друга държи не по-малко смело кръста, като благочестива ръка, под този знак той победи, под този знак живя в безопасност, непобедим, щастлив. Сега, благодарение на щастието, което той даде на земята – е славен, а както заслужи в небесата – благословен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Teresa Chynczewska-Hennel. Spór nie o kolumnę Zygmunta III Wazy. „Odrodzenie i Reformacja w Polsce“. XLVI, s. 125, 2002. ISSN 00298514.
  2. Katarzyna Mączewska: Kolumna Zygmunta III Wazy w Warszawie. Instytut Adama Mickiewicza, 2009 – 12. [посещение 2018-05-02].
  3. Mariusz Karpowicz (red.): Sztuka Warszawy. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1986, s. 118. ISBN 83-01-04060-2.
  4. Hanna Samsonowicz: Krakowskie Przedmieście w okresie panowania dynastii Wazów, [w:] Historyczne centrum Warszawy. Warszawa: Biblioteka Towarzystwa Opieki nad Zabytkami, 1998, s. 73. ISBN 83-906629-9-X.
  5. Mariusz Karpowicz (red.): Sztuka Warszawy. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1986, s. 118. ISBN 83-01-04060-2.
  6. Jerzy Łoziński, Andrzej Rottermund (red.): Katalog zabytków sztuki. Miasto Warszawa. Część I – Stare Miasto. Warszawa: Wydawnictwa Artystyczna i Filmowe, 1993, s. 410. ISBN 83-221-0628-9.
  7. Hanna Samsonowicz: Krakowskie Przedmieście w okresie panowania dynastii Wazów, [w:] Historyczne centrum Warszawy. Warszawa: Biblioteka Towarzystwa Opieki nad Zabytkami, 1998, s. 74. ISBN 83-906629-9-X.
  8. Małgorzata Dubrowska, Andrzej Sołtan: Brązownictwo warszawskie w XIX i XX wieku. Od Norblina do Łopieńskich. Warszawa: Wydawnictwo DiG, 1999, s. 75 – 77. ISBN 83-7181-084-9.
  9. Ilustrowany przewodnik po Warszawie wraz z treściwym opisem okolic miasta (reprint). Warszawa: Wydawnictwo RePrint, s. 116. ISBN 83-85343-01-6.
  10. Jan Górski: Drugie narodziny miasta. Warszawa 1945. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 1976, s. 197 – 198.
  11. Barbara Zielińska-Szymanowska: Kolumna Zygmunta III w Warszawie. Warszawa: Wydawnictwo Sztuka, 1957, s. 38.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kolumna Zygmunta III Wazy“ в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Архитектура“         Портал „Архитектура          Портал „Полша“         Портал „Полша