Константин Полторацки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Полторацки
руски офицер

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
Погребан Санкт Петербург, Русия
Активен период от 1798 г.
Константин Полторацки в Общомедия

Константин Маркович Полторацки (на руски: Константин Маркович Полторацкий) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1806-1812), Наполеоновите войни и Френско-руската война (1812-1814).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Полторацки е роден на 30 май 1782 г. в семейството на духовник потомствен дворянин от Черниговска губерния. Посвещава се на военното поприще. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик и служи в лейбгвардейския Семьоновски полк (1789).

Участва във войната на третата и четвъртата антинаполеоновски коалиции срещу Франция (1805-1807). Проявява се в битката при Аустерлиц (1805), Хайлсберг и Фридланд (1807). Повишен е във военно звание полковник със зачисляване в Дунавската руска армия от 20 май 1808 г.

Участва в Руско-турската война (1806-1812). Проявява се в битката при Батин, обсадата на Силистра, превземането на Ловеч и битки на сръбска територия (1811). Награден е със Златна оръжие „За храброст“. Назначен е за почетен командир на Нейшлотския пехотен полк от 15 май 1811 г.

В отразяването на нападението на Наполеон Бонапарт срещу Русия е почетен командир на Тифлиския пехотен полк от 10 януари 1812 г. Бие се храбро в битките при Кобрин и Городечна (1812). Награден е с орден „Свети Георги“ IV степен. Назначен е за почетен командир и командир на Нашбургския пехотен полк от 12 март 1812 г.

Участва във войната на Шестата антинаполеоновска коалиция срещу Франция (1813-1814). Отличава се при обсадата на Торн, битките при Кьонигсварт и Лайпциг (1813). Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за командир на бригада в състав от Апшеронския и Нашбургския пехотен полк през 1813 г. Участва в битките при Бриен-ле-Шато и Ла-Ротер (1814). За кратко е взет в плен при Шампобер и освободен след превземането на Париж. Служи в Окупационния корпус във Франция (1815-1818).

Командир на 3-та бригада от 23-та пехотна дивизия (1817) и 14-а пехотна дивизия (1820). Таен съветник и Ярославски граждански губернатор от 28 януари 1830 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант с назначение за Ярославски военен губернатор от 8 октомври 1834 г. Уволнява се по здравословни причини през 1842 г. Участва в работата на Московското селскостопанско дружество. Умира на 15 март 1858 г. в Санкт Петербург.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 92