Константин Чилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Чилов
български лекар, преподавател
Роден
Починал
1955 г. (57 г.)

Образование Виенски университет

Проф. д-р Константин Чилов Николов (1898 – 1955) е български лекар интернист и кардиолог, роден в село Карлуково, днешното Славейно, Смолянско. Член-кореспондент на БАН (1948). Брат на индустриалеца Никола Чилов.

Следва медицина в София. Завършва заедно със своя близък състудент Константин Ив. Робев във Виенския университет (1925). Специализира вътрешни болести в Хале и Фрайбург, Германия и във Виена (1926 – 1927).

Паметна плоча на проф. К. Чилов на входа на дома му на бул. „Патриарх Евтимий“ 54, София

Главен асистент в катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийския университет (1931 – 35), доцент в катедрата по фармакология и терапевтика (1935), професор (1945), временен ръководител на катедрата по вътрешни болести (1940 – 1945) и редовен ръководител (1946 – 1955). Многогодишен ръководител на Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет при СУ, преобразуван в Медицинска академия (1950) и Висш медицински институт (1954), сега университет).

През 1948 – 1955 е завеждащ секция за вътрешни болести в Института за клинична и обществена медицина при БАН, зам.-директор на Института (1948 – 50). Член на Германското дружество за вътрешна медицина и на Дружеството на интернистите в България (1939 – 1955).

Чилов изследва много широк кръг от проблеми – на хематологията, кардиологията, ендокринологията, нефрологията, гастроентерологията, недоимъчните и инфекциозните заболявания. Изучава хипертоничната болест – етиопатогенеза, разпространение в България, клиника и лечение. Въвежда в клиничната практика нови функционални и лабораторни методи за диагностика; създава към катедрата съвременна клинична лаборатория. Под негово ръководство израстват първите български по-тясно профилирани интернисти.

Автор е на над 250 научни публикации, 5 монографии. Трудове: „Клинически лабораторни изследвания и тяхното практическо значение“ (1931, 6 осн. прераб. и доп изд., 1959) – първото в България ръководство по клинична лаборатория, „Клинични наблюдения“ (3 т., 1939 – 40), „Черен дроб и обмяна на веществата у сърдечно болни“ (1940), „Вътрешни болести“ (2т., 1946 – 47, 2 прераб. изд. под заглавие „Учебник по вътрешни болести“, 1954, в съавторство с проф. Ташо Ташев и проф. Михаил Рашев).

Понастоящем аудитория в Университетската Александровска болница носи неговото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.7 (Тл-Я с Допълнение към Т. 1 – 6), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1996 г.