Константин фон Валдбург-Цайл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин фон Валдбург-Цайл
3. княз на Валдбург-Цайл-Траухбург
Adel im Wandel292.jpg
Наследствен граф Константин фон Валдбург-Цайл, ок. 1830
Роден
Клайнхойбах, Германия
Починал
Семейство
Баща Франц фон Валдбург-Цайл
Деца Константин фон Валдбург-Цайл (политик)
Вилхелм фон Валдбург-Цайл
Карл фон Валдбург-Цайл
Константин фон Валдбург-Цайл в Общомедия

Константин Максимилиан фон Валдбург-Цайл-Траухбург (на немски: Constantin Maximilian 3.Fürst von Waldburg zu Zeil und Trauchburg; * 8 януари 1807, Клайнхойбах, Бавария; † 17 декември 1862, Кенцинген, Баден) е имперски наследствен трушес, 3. княз на Валдбург-Цайл-Траухбург, кралски съсловен господар в Кралство Вюртемберг, кралски съветник на Кралство Бавария, собственик в Баден и член на Франкфуртското Национално събрание.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Цайл

Той е най-големият син на 2. княз Франц фон Валдбург-Цайл (1778 – 1845) и първата му съпруга принцеса Кристиана Хенриета Поликсена фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг-Рошфор (1782 – 1811), дъщеря на княз Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1762 – 1814) и принцеса Мария Леополдина Хенриета фон Хоенлое-Бартенщайн (1761 – 1807). Внук е на 1. имперски княз Максимилиан фон Валдбург-Цайл-Траухбург (1750 – 1818), имперски наследствен трушес, фрайхер на Валдбург, граф на Цайл (1790), 1. имперски княз на Валдбург-Цайл-Траухбург (1803 г.), таен съветник на Курфюрство Пфалц и Кралство Бавария, и Йохана Мария Йозефа Клеофа фон Хорнщайн (1752 – 1797).

От 1824 г. Константин следва в университетите във Фрайбург, Брайзгау, Мюнхен и Тюбинген. От 1830 до 1832 г. пътува през половин Европа и посещава императорския двор във Виена и множество други князе.

Замъкът Алт-Траухбург, ок. 1840

През 1833 г. като племенен господар получава титлата Оберстхофмайстер във Вюртемберг. Същата година той влиза като наследствен член в Камерата на племенните господари на Кралство Вюртемберг, където остава член до 1851 г., от 1847 г. той е вице-президент на камерата. През 1830-те години той се съпротивлява на католическата страна против протестантската вюртембергска църковна политика и издава множество политически статии.

Със смъртта на баща му през 1845 г. Константин наследява княжеската титла и титлата наследствен имперски съветник на Баварската корона, също титлата „Reichserbtruchseß“.

По здравословни причини той се оттегля от политиката през 1851 г. и заради климата често е в Кенцинген при Фрайбург, където има едно имение. Княз Константин фон Валдбург-Цайл-Траухбург умира на 55 години на 17 декември 1862 г. в Кенцинген, Баден-Вюртемберг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Константин фон Валдбург-Цайл-Траухбург с фамилията му, 1850

Константин фон Валдбург-Цайл-Траухбург се жени на 30 септември 1833 г. в Исни им Алгой за графиня Максимилиана фон Кват цу Викрат и Исни (* 18 май 1813, Исни; † 8 февруари 1874, Волфег), дъщеря на граф Вилхелм Ото Фридрих Алберт фон Кват цу Викрат и Исни (1783 – 1849) и графиня Мария Анна фон Турн-Валсасина (1788 – 1867). Те имат децата:[2][3][4]

  • Отолина Мария Анна Франциска Терезия (* 2 авфуст 1834; † 21 юли 1842)
  • Вилхелм Франц Мария Кристиан (* 26 ноември 1835, Нойутраухбург, Алгой; † 20 юли 1906, дворец Цайл), наследствен граф, четвъртият княз на Валдбург-Цайл-Траухбург и имперски главен трушсес, от 1872 до 1899 г. президент на Вюртембергската камера на съсловните господари, наследник на Вурцах-Кислег (1 август 1903), женен I: на 24 февруари 1862 г. във Волфег за графиня Мария Йозефа фон Валдбург-Волфег-Валдзее (* 20 април 1840, Волфег; † 11 май 1885, дворец Цайл), II. на 23 май 1889 г. в Брегенц, Австрия, за принцеса Мария Георгина фон Турн и Таксис (* 25 декември 1857, Регенсбург; † 13 февруари 1909, Мюнхен)
Княз Константин фон Валдбург-Цайл и Траухбург, 1851
  • Константин Леополд Карл Франц Вилхелм Кристиан Хуго фон Валдбург-Цайл (* 1 април 1839, Нойтраухбург; † 25 март 1905, Меран), политик, граф на Валдбург-Цайл, женен на 30 септември 1863 г. в Ахлайтен, Долна Австрия, за фрайин Лудвина фон Хруби-Геленж (* 10 ноември 1837, Прага; † 10 януари 1901, Мюнхен)
  • Александрина (* август 1840; † 12 септември 1840)
  • Карл Йозеф Франц Вилхелм Кистиан Георг Кристиниан фон Валдбург-Цайл-Зиргенщайн (* 18 декември 1841, Нойтраухбург; † 30 януари 1890, дворец Зиргенщайн), направен граф на Валдбург-Зиргенщайн (Бавария, 16 август 1885), офицер и изследовател на натурата, женен на 16 ноември 1882 г. в дворец Кислег за братовчедката си графиня Мария Евгения София Ксаверина Гизела фон Валдбург-Цайл-Вурцах (* 4 юни 1857, Райхенбург; † 6 януари 1924), внучка на княз Леополд II фон Валдбург-Цайл-Вурцах (1795 – 1861), дъщеря на княз Еберхард II фон Валдбург-Цайл-Вурцах (1828 – 1903)
  • Анна Мария Дезидерата Вилхелмина Марта (* 9 октомври 1844, Цайл; † 17 май 1877, Мюлхайм/Донау), омъжена на 28 януари 1875 г. в Цайл за фрайхер граф Николаус Рудолф Август Йозеф фон Енцберг (* 11 март 1846, Мюлхайм; † 13 май 1901, Мюлхайм)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Waldburg-Zeil-Trauchburg, Constantin Maximilian Fürst von Архив на оригинала от 2016-08-31 в Wayback Machine., Haus der Bayerischen Geschichte
  • Heinz Gollwitzer: Fürstliche Demokraten, in: Die Standesherren. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1964, S. 196 – 201
  • Walter-Siegfried Kircher: Adel, Kirche und Politik in Württemberg 1830 – 1851.Kirchliche Bewegung, katholische Standesherren und Demokratie. (= Göppinger Akademische Beiträge; Band 79). Verlag Alfred Kümmerle, Göppingen 1973, ISBN 3-87452-209-1
  • Walter-Siegfried Kircher: Ein fürstlicher Revolutionär aus dem Allgäu. Fürst Constantin von Waldburg-Zeil, 1807 – 1862. Allgäuer Zeitungsverlag, Kempten 1980, ISBN 3-88006-068-1
  • Walter-Siegfried Kircher: Ein revolutionärer Fürst? – Constantin von Waldburg-Zeil und die Revolution von 1848/49. In: Schwäbische Heimat. 49. Jg., Heft 2, April–Juni 1998, S. 200 – 206
  • Walter-Siegfried Kircher: Fürst Constantin von Waldburg-Zeil: „…im gemeinsamen Interesse des Oberlandes“. In: Haus der Geschichte Baden-Württemberg, Gesellschaft Oberschwaben: Ohne Gerechtigkeit keine Freiheit. Revolution 1848/49 in Oberschwaben. Haus der Geschichte Baden-Württemberg, Stuttgart 1999, ISBN 3-933726-15-8, S. 108 – 121
  • Walter-Siegfried Kircher: Fürst Constantin von Waldburg-Zeil: „…im gemeinsamen Interesse des Oberlandes“. In: Haus der Geschichte Baden-Württemberg, Gesellschaft Oberschwaben: Ohne Gerechtigkeit keine Freiheit. Revolution 1848/49 in Oberschwaben. Haus der Geschichte Baden-Württemberg, Stuttgart 1999, ISBN 3-933726-15-8, S. 108 – 121
  • Volker Himmelein: Alte Klöster, neue Herren. Die Säkularisation im deutschen Südwesten 1803. Große Landesausstellung Baden-Württemberg 2003. Thorbecke, Ostfildern 2003, ISBN 3-7995-0212-2 (Ausstellungskatalog und Aufsatzband)
  • Walter-Siegfried Kircher: „Katholisch vor allem“? Das Haus Waldburg und die katholische Kirche vom 19. ins 20. Jahrhundert. In: Mark Hengerer, Elmar L. Kuhn: Adel im Wandel. Oberschwaben von der Neuzeit bis zur Gegenwart. Thorbecke, Ostfildern 2006, ISBN 3-7995-0216-5, Bd. 2, S. 287 – 308
  • Walter-Siegfried Kircher: „Bildung, ... Leben, ... Treu und Glauben. Adelige Erziehung und katholische Religion im 19. Jahrhundert“. In: Religion braucht Bildung – Bildung braucht Religion. Festschrift für Horst F. Rupp.Herausgegeben von Lars Bednorz, Olaf Kühl-Freudenstein, Magdalena Munzert. Königshausen & Neumann, Würzburg 2009, S. 169 – 182. ISBN 978-3-8260-4154-9
  • Constantin von Wurzbach: Waldburg, das reichsgräfliche Geschlecht, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 52. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1885, S. 168
  • Constantin von Wurzbach: Waldburg, das reichsgräfliche Geschlecht, Heiraten. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 52. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1885, S. 169 (Digitalisat).
  • Joseph Vochezer: Geschichte des fuerstlichen Hauses Waldburg in Schwaben, 1888, Bd. 1, S. 379 – 496
  • Genealogisches Handbuch des Adels: Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, S. 281 – 285, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2001, ISSN 0435 – 2408.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:160
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]