Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1762 – 1814)
Герб на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг

Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (на немски: Dominik (Dominicus) Konstantin zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 16 април 1762 в Нанси; † 18 април 1814 във Франкфурт на Майн) от странична линия на Вителсбахите е от 1789 г. 4. и последният управляващ княз на Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор и от 1803 г. княз на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг.[1]

Той е син на принц Теодор Александер фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1722 – 1780) и съпругата му графиня Катарина Луиза Еленора фон Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург (1735 – 1805), дъщеря на граф Карл Лудвиг фон Лайнинген-Дагсбург-Емихсбург. Внук е на княз Доминик Марквард фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошефорт (1690 – 1735) и ланграфиня Кристина фон Хесен-Рейнфелс-Ротенбург-Ванфрид (1688 – 1728). Племенник е на княз Карл Томас (1714 – 1789), 3 княз на Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, който няма син.

Той расте в Щрасбург и посещава там военното училище. Придружен от дворцов майстер той следва във Фулда. Понеже става ясно, че ще наследи трона от чичо му Карл Томас, през 1783 г. той си взема жилище във Вертхайм.

Доминик Константин става на 6 юни 1789 г. след смъртта на чичо му 4. княз на Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор-Розенберг и 1803 г. княз на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг. От 1812/13 г. той се нарича „княз цу Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг“.

Той умира на 51 години през 1814 г. от воден оток и е погребан в манастир Енгелберг, сърцето му се намира в княжеската гробница на манастирската църква Вертхайм.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор-Розенберг се жени на 9 май 1780 г. в Бартенщайн за принцеса Мария Леополдина Хенриета фон Хоенлое-Бартенщайн (* 15 юли 1761; † 15 февруари 1807), дъщеря на княз Лудвиг Карл Франц Леополд фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн (1731 – 1799) и графиня Фредерика Поликсена фон Лимбург-Щирум (1738 – 1798).[2] Те имат децата:[3] [4][5]

  • Луиза Йозефа (* 23 февруари 1781; † 5 август 1785)
  • Кристиана Хенриета Поликсена (* 6 май 1782; † 5 юли 1811), омъжена на 25 юли 1805 г. в Клайнхойбах за княз Франц фон Валдбург-Цайл-Траухбург (* 1778; † 1845)
  • Карл Томас (* 18 юли 1783; † 3 ноември 1849, Хайделберг), княз на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг, женен на 29 септември 1799 г. в Елванген за графиня София фон Виндиш-Гретц (* 1784; † 1848)
  • Йозефа Луиза/Жозефина (* 1 ноември 1784; † 4 април 1789)
  • Константин (* 26 март 1786, Вертхайм; † 9 май 1844, Мюнхен), принц, баварски генерал, женен на 31 юли 1821 г. в Клайнхойбах за племенницата му принцеса Леополдина фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг (* 1804; † 1869), дъщеря на брат му Карл Томас
  • Луиза Кристиана Шарлота (* 12 май 1788; † 15 юли 1799)
  • Вилхелм (* 31 март 1795; † 2 февруари 1838, Прага), женен (морганатичен брак) в Пеща на 12 октомври 1833 г. за Емилия Давид, издигната от великия херцог на Хесен на 2 август 1834 г. на „Фрау фон Наузес“, и на 6 февруари 1838 г. на „Фрайфрау фон Хабитцхайм“ ( (* 1810; † 1855)

Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор-Розенберг се жени втори път на 15 април 1807 г. в Констанц за графиня Мария Кресценция фон Кьонигсег-Ротенфелс (* 30 януари 1786, Именщат; † 13 декември 1821, Милтенберг ам Майн), дъщеря на граф Франц Фиделис Антон фон Кьонигсег-Ротенфелс (1750 – 1804) и графиня Мария Йозефа Лудовика фон Валдбург-Цайл (1756 – 1798). Двамата живеят под наем в луксознен апартамент във Франкфурт на Майн. Те имат три деца:

  • Август Кризостомус (* 9 август 1808, Бохемия; † 24 октомври 1874, Бохемия), принц, неженен
  • Максимилиан Франц (* 3 април 1810, Франкфурт на Майн; † 4 февруари 1884, Кройцвертхайм), принц, неженен
  • Мария Йозефина София (* 9 август 1814; † 9 юни 1876), омъжена на I. на 24 март 1841 г. за принц Франц Йозеф фон Залм-Залм (* 1801; † 1842), II. на 3 декември 1845 г. в Бендорф за принц Карл Лудвиг фон Золмс-Браунфелс (* 1812; † 1845)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Löwenstein-Wertheim, das Fürstenhaus, Genealogie. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 15. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1866, S. 442 – 444
  • Harald Stockert: Adel im Übergang. Die Fürsten und Grafen von Löwenstein-Wertheim zwischen Landesherrschaft und Standesherrschaft. Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-016605-0. (Veröffentlichungen der Kommission für Geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Reihe B, Forschungen. Band 144)
  • Martina Heine: Der letzte Fürst des Alten Reiches. In: Wertheimer Zeitung. vom 16. Mai 2012.
  • Genealogisches Reichs-und Staats-Handbuch auf das Jahr 1805, S.167
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. IV 334
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1964

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]