Направо към съдържанието

Константи Галчински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константи Галчински
Konstanty Ildefons Gałczyński
полски поет
Портрет на Константи Илдефонс Галчински, 1947 г.
Портрет на Константи Илдефонс Галчински, 1947 г.

Роден
Починал
6 декември 1953 г. (48 г.)
ПогребанВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша

Националност Полша
Работилдипломат, писател, преводач, драматург
Литература
ПсевдонимКаракулямбро
Семейство
БащаКонстанти Галчински
МайкаВанда Цецилия Лопушинска
СъпругаНаталия Авалишвили-Галчинска
ДецаКира Галчинска;
Константи Илдефонс Галчински

Уебсайтwww.kigalczynski.pl
Константи Галчински в Общомедия

Конста̀нти Илдѐфонс Галчѝнски (на полски: Konstanty Ildefons Gałczyński) – псевдоним „Karakuliambro” (роден на 23 януари 1905 г. във Варшава, умира на 6 декември 1953 г. във Варшава) е полски поет лирик и сатирик. Поезията му е пропита с фантастика и народна гротеска.[1]

Най-известен с цикъла си гротескни сатирични миниатюри, обединени под наслов Театър „Зелена гъска“, където се появяват фигурите на Магарето Профирион, Херменегилда Кочубинска или Зелена гъска.

Син на Константи и Ванда Галчински. Семейството живее на първия етаж на незапазена до днес къща на ул. „Товарова“ 54 във Варшава. В началото на Първата световна война родителите му се преместват в Москва (1914 – 1918), където Галчински започва да учи в полското училище. Завършва гимназия във Варшава. Следва класическа и английска филология във Варшавския университет, където защитава дипломна работа върху творчеството на несъществуващия английски поет от XIX в. Морис Гордън Чийтс (през целия си живот се отличава с необикновен артистизъм, склонност към маскаради и псевдоними).

Дебютира през 1923 г. Става част от групата Квадрига, принадлежи към столичната бохема. През 1930 г. се жени за Наталия Авалишвили и отначало живее с жена си в Берлин (1931 – 1933), където работи като културно аташе към посолството на Полша, а след това във Вилнюс (1934 – 1936). Във Вилнюс се ражда дъщеря му Кира, това е и градът, оставил най-дълбока следа в лириката му. Става близък на националистическото движение, публикува в дясното списание Prosto z mostu. Мобилизиран след окупацията на Полша от Съветския съюз, взима участие в септемврийската кампания. Попада в съветски плен, а след това в германски плен. Периода на окупация прекарва в германски лагер за военнопленници. По време на окупацията негови творби излизат в антологията „Werble wolności“ и „Słowo prawdziwe“. След войната за кратко (1945-1946) живее в Брюксел и Париж, през 1946 г. се ражда синът му, също Константи Илдефонс. Завръща се в Полша през 1946 г. и заживява в Краков. През 1948 г. и 1949 г. живее в Шчечин, където заедно с Хелена Курциуш и Йежи Анджейевски основават Klub 13 Muz.

На 3 юни 1949 г. претърпява сърдечен удар. Взето е решение за лечение във Варшава. След лечението оставя жилището в Шчечин и за постоянно се премества във Варшава.

Сътрудничи си със седмичниците „Bluszcz“, „Prosto z Mostu“ (преди войната), а след завръщането си в страната с „Przekrój” и „Tygodnik Powszechny“. Много от неговите следвоенни творби са написани в соцреалистично звучене. През 1950 г. сам става обект на идеологични борби – неговото творчество става обект на критика от страна на Адам Важик на Конгреса на полските писатели, като е упрекнат в буржоазност.

През 1950-1953 г. е свързан с лесничейската сграда в местността Пране над езерото Нидзке, където написва много творби. Понастоящем там се намира и неговият музей.

Гробът на Константи и Наталия Галчински

Умира на 6 декември 1953 г. на 48-годишна възраст, в резултат от третия си инфаркт.

Галчински е прототип на Делта или Трубадурът, героя на Чеслав Милош в книгата му „Поробеният разум“ (1953).

Най-известният му роман е „Порфирион Магаренцето, или Клубът на крадците на свещени вещи“ – 1929 г.

Поеми
  • „Краят на света“ – 1930 г.;
  • „Ниобе“ – 1951 г.;
  • „Вит Ствош“ – 1952 г.
  • 1934 г. – „Народна забава“ и др.
Стихосбирки
  • „Омагьосан фаетон“ – 1948 г.;
  • „Сватбени халки“ – 1949 г.
  • „Краят на света“ (1930)
  • „Бал у Соломон“ (1937)
  • „Поетически произведения“ (1937)
  • „Стихотворения“ (1946)
  • „Омагьосан файтон“ (1948)
  • „Венчални пръстени“ (1949)
  • „Лирични стихотворения“ (1952)
  • „Пътуването на Хризостом Булвечия за Тъмноград“ (1953)
  • „Зелената гъска“ (1946-1950)
  • „Ниоба“ (1951)
  • „Вит Ствош“ (1952)
  • „Песни“ и др.

Превежда Шекспир, Шилер, пише лирика. По много от стиховете му е създадена музика. Негови творби са включени в антологии на полската поезия в България.

  • „Сервус, Мадона“. Превод от полски Първан Стефанов. София: Народна култура, 1966, 135 с.
„Омагьосаният файтон“ – скулптура от Станислав Бижек в парк „Галчински“ в Шчечин
  • Чеслав Милош портретира Галчински в своята книга „Поробеният разум“ в образа на героя Делта.
  • От 1998 г. в Шчечин се организира поетически конкурс (биенале), който в чест на поета се нарича Галчиналия.
  • Паметен камък на ъгъла на улиците „Товарова“ и „Гжибовска“ на мястото, на което се намирала кооперацията, в която през 1905-1914, както и през 1918-1931 г., е живял Константи Илдефонс Галчински. Камъкът е поставен по инициативата на дъщерята на поета Кира Галчинска.
  • В Шчечин, в дома на ул. „Мария Склодовска-Кюри“ 17, където поетът е живял заедно със своето семейство в годините 1948-1949, се намира паметна плоча.
  • През септември 2007 г. във Варшава възниква Фондация Зелена гъска на името на Константи Илдефонс Галчински.
  • Константи Илдефонс Галчински е патрон на повече от 30 училища в цяла Полша.
  • На 8 май 1997 г. в Шчечин е поставена скулптура във формата на „Омагьосан файтон“ от стихотворението на Константи Илдефонс Галчински, в чест на престоя на поета в града през 1948-1949. Автор на скулптурата е Станислав Бижек.
  • В Забже се организира Национален рецитаторски конкурс „Z Gałczyńskim łatwiej“ с почетен патрон Кира Галчинска.