Костоперска карпа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костоперска карпа
Общ изглед
Общ изглед
Местоположение
Macedonia relief location map.jpg
42.1717° с. ш. 21.8133° и. д.
Костоперска карпа
Местоположение в Република Македония
Страна Република Македония
Община Куманово
Село Младо Нагоричане
Археология
Вид селище
Епоха Античност
Костоперска карпа в Общомедия

Костоперска карпа или Жеглиговски камък (на македонска литературна норма: Костоперска Карпа, Жеглиговски Камен) е внушителна базалтова скала от вулканичен произход, разположена в околностите на с.Младо Нагоричане, Кумановско, където е съществувало селище през Енеолита (IV-III хилядолетие пр. Хр.), което е било разположено на възвишението на самата скалата, на 9 km източно от гр.Куманово. През Средновековието около Костоперска карпа са били изградени около 40 църкви, от които днес са останали само две - „Свети Георги“ и „Света Петка“. Поради това местността е била наричана Малката Света гора.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Върху самата скала се намира едноименния археологически обект. Според археологическите изследвания, тук е имало енеолитно селище, от което е разкрит богат археологически материал - най-вече керамични фрагменти от много добре изработени съдове (завършени в своята графитна техника и геометрични мотиви), както и дребни пластики, инструменти и др. В ранната Античност (V-VI век пр. Хр.) на южния склон на възвишението е изградено ново селище, което е изоставено през III век пр. Хр., като животът на това място е възобновен през Римската епоха. От този период археолозите са разкрили римски гробници, а малко по-късно на върха на платото е изградена ранно християнска базилика, вероятно изградена в V в. При разкопките е разкрито и подземно съоръжение в южното подножие интерпретирано като щерна за вода, което се състои от две помещения и коридор за достъп. От някогашните средновековни църкви в близост до скалата, са разкрити основите на „Свети Врачи“ и „Свети Никола“, а „Свети Георги“ и „Света Петка“ са датирани в след византийския период (XVII-XVIII век).[2]

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. са организирани малки по мащаб, спасителни разкопки, по време на които са открити и проучени шест гроба от от първата половина на IV век пр. Хр. Въз основа на тези находки, и с цел да се съберат стратиграфски данни през 1987 г. са извършени нови разкопки. Резултатите от тях, потвърждават, че на възвишението е просъществувало голямо селище. Най-богатият археологически материал е разкрит на най-високата част на скалното възвишение - т.нар. акропол, тоест тази част от платото, която е естествено защитена от особеностите на релефа. Културните пластове достигат дебелина над 2 m., като най-древните останки произхождат от Енеолита. Най-многобройни са фрагментите от керамични съдове, инструменти от камък и животински кости. В южния край на скалната тераса са открити фрагменти от съдове, датирани от Желязната епоха. Заложените сондажи при на "Акропола" са богати на керамични фрагменти от копия на елинистическа керамика, но най-многобройни са находките от пред Античната епоха (IV-VI век пр. Хр.) Заедно с фрагментите от съдове и строителна керамика в централното пространство са открити и останки от основите на апсида (може би от базилика), както и остатъци от купола на тази сграда. Около този обект са проучени седем средновековни гроба. Културната хронология на Костоперската карпа завършва с времето на турското владичество, представено чрез фрагменти от боядисани в жълто и зелено керамични съдове. Керамични фрагменти находки от пред и ранната Елинистическа епоха са регистрирани и на терасите в подножието на скалата на площ от около 9 декара. Едно от най-забележителните археологически открития по време на разкопките през 1987 г. представлява подземно съоръжение изградено в южната част на карпата - обект с архитектурен ансамбъл от една основна стая с канали, които приличат на пейки, няколко коридори, два резервоара, обезпечени с вертикални вентилационни отвори, който според големия брой керамични находки е датирана в V-VI в. На 1 km западно от Костоперска карпа е открит некропол, от който са проучени повече гробове, които са датирани между IV и VI в.[3]

През пролетта на 2015 г. от "Археологически музей Куманово" стартират проект за ново археологическо проучване на обекта. Научен ръководител на разкопките е Драгана Младеновик (Университет Саут Хемптън), а в екипа са включени учени от университетите в Оксфорд и Единбург. Предвижда се проектът да продължи до 2018 г. и в рамките на проучването обектът ще бъде геосканиран.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Крстиќ, Славица (на македонски). ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА). Н. У. Музеј - Куманово.
  2. Коцо, Димче (1996). Археолошка карта на Република Македонија. Скопје: МАНУ. стр. 213-215 ISBN 9789989101069
  3. Коцо, Димче (1996). Археолошка карта на Република Македонија. Скопје: МАНУ. стр. 213-215 ISBN 9789989101069
  4. vecer.mk "Британски експерти ќе се вклучат во истражувањето на Костоперска Карпа", публикация от 21 март 2015 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония