Котлон с индукционно нагряване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Котлон с индукционно нагряване е нагревателен уред за готвене, който нагрява съда за готвене чрез магнитна индукция вместо с открит пламък или електрически нагревател. Тъй като при индуктивното нагряване се нагрява директно съдът, може да се постигне бързо нагряване на продуктите.

При индукционния котлон под съда има разположена бобина от меден проводник и през нея преминава променлив електрически ток. Полученото магнитно поле въздейства на съда подобно на магнитната сърцевина на трансформатор, като създава голям вихров ток в съда. Този вихров ток поради съпротивлението в материала на съда го нагрява.

За почти всички видове индукционни котлони съдът трябва да бъде изработен или да съдържа феромагнитен материал като чугун или някои видове неръждаема стомана. В този случай съдове като мед, стъкло, немагнитна неръждаема стомана и алуминиев съд може да се използват като се постави отделна феромагнитна междинна подложка, която в този случай служи за нагряваща се подложка на съдовете.

Индукционните котлони са високоефективни, което означава, че по-малко топлина се отделя в кухнята и бързо може да се изключи. Лесно се почистват, защото повърхността на котлона не се нагрява и няма изгаряне на продукти от готвенето.

История[редактиране | редактиране на кода]

Line drawing of a kettle sitting on an E-shaped iron core, with a coil of wire around the center leg of the E
Индукционен котлон от 1909 година показва принципа на действие. Бобината S индуцира магнитно поле в магнитната сърцевина М. Магнитното поле преминава през съда А, индуктирайки токове на Фуко в него. За разлика от тази конструкция модерните котлони използват високочестотни токове.

Първият патент е от началото на 20-ти век.[1]

Демонстрации на котлона е показвана на изложба на GM в Северна Америка през 50-те години на 20-ти век. Индукционният котлон е демонстриран със съд с вода и вестник поставен между котлона и съда, за да се демонстрира сигурността и удобствата. Това устройство не е произвеждано серийно.[2]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Поглед отгоре на индукционен котлон, без покриващата защитна плоча

Конструкцията на индукционния котлон се състои основно от индукционна бобина (индуктивен елемент), с размерите на съдовете за готвене, от корпус, платките за управление на микроконтролера, мощен изправител, импулсен регулатор.

При максимална мощност котлона работи при най-голяма честота, обикновено това е 50 – 100 КХц), При намаляване на мощността честотата се намалява. При по-ниска честота от 20 КХц се появява некомфортен за потребителя звук.

Използвани съдове[редактиране | редактиране на кода]

Знак, който означава, че съдът е подходящ за индукционно нагряване

При работа с индукционния котлон е добре да се използват специални съдове, изработени от материал с подходящи характеристики, който ефективно ще преобразува енергията на магнитното поле. Тези характеристики са електрическо съпротивление и магнитна проницаемост.

Въпреки някои мнения материалът за съдовете не трябва задължително да бъде с феромагнитни свойства, но на практика за получаването на голям коефициент на полезно действие, подходящ материал се явява основно обикновена стомана. Затова съдовете могат да се проверяват с обикновен постоянен магнит.

Преимущества и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Преимущества[редактиране | редактиране на кода]

  • Не е необходимо време за нагряване. Енергията директно нагрява дъното на съда.
  • КПД е около 84 % (за разлика от 60 – 70 % при електрически нагревателни котлони)
  • Котлоните не се включват, ако на тяхната повърхност не се намира съд с магнитно дъно. В противен случай това може да доведе до повреда на високочестотния генератор и е възможно да се увреди на здравето на човека от излъчваното високочестотно магнитно поле. За да се включи индукционния нагревател е необходимо да се покрие със съда съществена част от индукционната бобина (по правило не по-малко от половината диаметър да се покрие със съда).
  • При сваляне на съда котлонът се изключва. Това е допълнителна икономия на енергия и по-малко енергия отделяна в помещението.
  • Повърхността на индукционните котлони се нагрява само от топлината на съда отгоре. Поради тази причина вероятността от изгаряне от котлона е минимална.
  • Гладката стъклена повърхност на индукционния котлон лесно се почиства от замърсяване поради ниската температура на повърхността.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • Специални изисквания към съдовете.
  • Може да се въздейства на домашни животни при ниски честоти на работа.
  • Висока пикова мощност.
  • Евентуално електромагнитно въздействие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. for example see UK Patent Application GB190612333, entitled „Improvements in or relating to Apparatus for the Electrical Production of Heat for Cooking and other purposes“, applied for by Arthur F. Berry on 26 May 1906
  2. Kitchen of the Future has Glass-Dome Oven and Automatic Food Mixer, Popular Mechanics Apr 1956, page 88