Кофи Авунор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кофи Авунор
Kofi Awoonor
Кофи Авонор през 2008 г.
Кофи Авонор през 2008 г.
Роден Джордж Кофи Авунор Уилямс
13 март 1935 г.
Вета, Гана
Починал 21 септември 2013 г. (78 г.)
Професия писател, драматург
Националност ганаец
Активен период 1964 - 2013
Дебютни творби „Преоткриване“ (1964)
Кофи Авунор в Общомедия

Джордж Кофи Авунор Уилямс (на английски: George Kofi Awoonor-Williams) е ганайски поет, драматург и романист. Един от най-популярните англоезични писатели от Африка.[1] Работите му съчетават традициите на африканския поетичен фолклор със съвременната християнска символика, описвайки периода на деколонизацията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кофи Авунор е роден в Гана, по това време английска колония. След завършване на образованието си в родината започва да преподава африканска литература в университета в Гана. По това време започва да пише и издава първата си стихосбирка „Преоткриване“.

Авунор поема поста управител на Ганайската филмова корпорация. На 32-годишна възраст основава Ганайския дом на драматургията. По-късно заминава за Лондон, където учи литература в Лондонския университет и написва няколко радио пиеси за Би Би Си. Началото на 70-те Кофи Авунор се мести да живее в САЩ. Там учи и преподава в различни университети. Периода му в Америка се характерезира с висока творческа активност. Тогава създава някои от най-запомнящите си произведения: „Тази земя, братко мой“ и „Нощта на кръвта ми“. Поетични творби, в които авторът търси корените си и размишлява върху последиците от чуждото господство в Африка.[1]

През 1975 г. Авунор се завръща в Гана. Оглавява факултета по английска литература в университета в Кейп Кост. След месец е арестуван, защото е помагал на войник, обвинен в опит за военен преврат. Ганайският преподавател е следстван десет месеца, накрая осъден, след което освободен. Преживяванията си в затвора разказва в „Къща край морето“. Оттогава се заема сериозно с политическа позиция и загърбва художествената литература. През 90-те години е назначен за представител на Гана в ООН.[1]

На 21 септември 2013 г. Авунор е сред убитите при нападението на търговския център Уестгейт в Найроби.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Rediscovery and Other Poems“ (1964; „Преоткриване“, стихосбирка)
  • „Night of My Blood“ (1971; „Нощта на кръвта ми“, стихосбирка)
  • „This Earth, My Brother“ (1971; „Тази земя, братко мой“, роман)
  • „Ride Me, Memory“ (1973; „Носете ме, спомени“, стихосбирка)
  • „The House By the Sea“ (1978; „Къщата край морето“, стихосбирка)
  • „Comes the Voyager at Last“ (1992; „Най-после пътникът пристига“)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в А. // „Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго“. Първо издание. София, Изток-Запад. Златорог, 2004. ISBN 954-321-053-5. с. 7-8. (на български)
  2. „Жертвите на атаката в Найроби са вече 68, терористите държат още заложници“. // btvnovinite.bg. Би Ти Ви, 22 септември 2013. Посетен на 31 октомври 2020. (на български)