Крал Уилям

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Остров Крал Уилям в Нунавут.
Сателитна снимка на остров Кинг Уилям

Крал Уилям (на английски: King William Island) е 15-тият по големина остров на Канада. Площта на острова е 13 111 км2, като с тази територия той е 13-ти по големина в Канадския арктичен архипелаг и 61-ви в света. Административно е в състава на територия Нунавут.

Островът се намира в южната част на архипелага, като на североизток и югоизток протоците Джеймс Рос и Рей го отделят от п-ов Бутия. На юг тесния, едва 3.5 км проток Симпсън го отделя от п-ов Аделейд, а на северозапад широкия (76 км) проток Виктория – от остров Виктория. Югозападните брегове на Кинг Уилям се мият от водите на залива Куийн Мод. Дължината от север на юг е 155 км, а от запад на изток – 120 км.

Бреговата линия с дължина 1289 км е силно разчленена, като по-големите заливи са: Колинсън и Еребус по северозападното, Тирър и Вашингтон на югозападното, Шуатка на югоизточното и Пийл на източното крайбрежие.

Кинг Уилям е изграден главно от варовикови скали. Релефът му е равнинен, като най-високата му точка връх Маунт Матисън (137 м н.в.) се намира в най-източния край на острова, на п-ов Гибсън. Равнинният терен на острова е осеян със стотици малки езера, свързани помежду си в къси реки.

Главната улица на Йоа Хейвън

На острова живеят 1064 жители (2006 г.) в само едно населено място Йоа Хейвън (68°38′ с. ш. 95°53′ з. д. / 68.633333° с. ш. 95.883333° з. д.), на югоизточното крайбрежие.

През 1830 г. експедицията на Джон Рос, с участието на племенника му Джеймс Кларк Рос откриват протока Джеймс Рос (69°40′ с. ш. 96°30′ з. д. / 69.666667° с. ш. 96.5° з. д. и на югозапад от него североизточното крайбрежие остров Кинг Уилям и Северния магнитен полюс (70°05′17″ с. ш. 96°46′45″ з. д. / 70.088056° с. ш. 96.779167° з. д.), намиращ се по това време на острова. Джон Рос назовава новооткрития остров Кинг Уилям, в чест на тогавашния крал на Обединеното кралство Уилям IV.

През 1834 г. Джордж Бак открива югоизточното крайбрежие на острова.

Експедицията на Питър Уорън Диз и Томас Симпсън през 1839 г. открива протока Симпсън (97º 40` з.д., отделящ п-ов Аделаида от Кинг Уилям) и изследва около 100 км от южния бряг на острова.

В периода 1846-1848 г. трагично завършилата експедиция ръководена от Джон Франклин и Франсис Крозиър открива и изследва цялото северозападно и югозападно крайбрежие на острова, където намират смъртта си повечето от участниците в нея.

През 1878-1880 г. Фредерик Шуатка извършва последната експедиция за търсене на останките от Джон Франклин и неговия екипаж, в резултата на което извършва детайлни топографо-картировъчни дейности на острова.

През 1903-1905 г. Руал Амундсен извършва първото плаване през Северозападния проход от изток на запад с три зимувания. Първите две зими корабът „Йоа“ прекарва в плен на ледовете в залива Йоа Хейвън, от където Амундсен и неговите спътници извършват нови детайлни открития и топографски картирания на все още неточното източно и североизточно крайбрежие на острова.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „King William Island“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.