Направо към съдържанието

Крепостта Св. Елисавета (Кропивницки)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крепостта Св. Елисавета
Фортеця Св. Єлисавети
модерен изглед отгоре
модерен изглед отгоре
Информация
Страна Украйна
Терит. единицаКировоградска област
МестоположениеКропивницки
СтилЗемна крепост
АрхитектИван Глебов, Л. Менцелиус
Строителукраински казаци
ОснователИван Хорват
Строителство1754
Известни обитателиЕфрем Мухин
СтатутПаметник на архитектурата
Състояниеруини
Собственикпубличен домейн

Крепостта Св. Елисавета (на украински: Фортеця Св. Єлисавети) това е бивша крепост в град Кропивницки, в географския център на Украйна

План-схема

След образуването на Нова Сърбия върху земите на украинските казаци, крепостта е създадена, за да защити териториите на сръбските заселници от татарски набези. Крепостта Св. Елисавета е построена според указ на Сената, който създава и Нова Сърбия. Указът е подписан от императрица Елизавета на 4 януари 1752 г. Въз основа на указа на сръбския полковник Иван Хорват е връчена благодарствена грамота, а Иван Глебов получава инструкция [1][2].

Хадиачско-Миргородският полк от украински казаци (1390 души) пристигна за изграждането на крепостта и завърши основната работа за четири месеца: от 12 юни до октомври 1754 г. По време на работата 72 запорожци умряха, 233 се разболяха и 855 избягаха в Сеч [3].

Герб на града

Крепостта Св. Елисавета е участвала във военни действия само веднъж. Това се случва по време на Руско-турска война (1768 – 1774), чиято първа кампания започва през 1769 г. с нахлуването на кримския хан Кирим Гирей в Елисаветградска губерния. На 4 януари предвожданата от него 70-хилядна турско-татарска армия преминава границата и на 7 януари спира край Св. Елизабетинската крепост, в която се криеше генерал Исаков с гарнизона и местните жители. Кримците плячкосват околните села и поробват местните жители, но защитниците на града успешно отблъскват татарските атаки и прогонват нашествениците. Това беше последната кампания на кримските татари в Украйна [4].

Пушки близо до бившата главна порта

От 1775 г. крепостта Св. Елисавета окончателно губи отбранителното си значение. През 1784 г. крепостта е ликвидирана, а цялата артилерия е транспортирана до Херсон. Постепенно, в продължение на няколко години, крепостта е обезоръжена. През 1794 г. тук все още се съхраняват 162 оръдия, които обслужват 277 стрелци. Оръдия и артилерийски припаси се изнасят в пограничните градове, главно в Херсон. През април 1795 г. 5 оръдия са изпратени в Новомиргород. В някогашната крепост са оцелели само две оръдия - те са монтирани на каменни постаменти на входа от бившата главна порта.

Пълното отменяне на статута на крепостта става на 15 март 1805 г. Гарнизонът е разпуснат, но в казармата дълги години се помещава батальон (три роти). Контурът на крепостта става емблема на града [5]

Паметник на Григорий Куропятников (1921–1982)

На територията на бившата крепост има мемориални комплекси, посветени на героите от Втората световна война и Руско-украинската война (2014-) [6]. Също през 2016 г. е създаден мемориал на жертвите на Гладомора (градът губи 2238 жители през 1932–1933 г.) [7].

  1. на доповіді Сената «Генваря 4 дня 1752 года подписано Ея императорского Величества рукою тако: быть по сему, а данную генерал майору Глебову инструкцию велено оной крепости учинить наперед план и для рассмотрения прислать в военную коллегию». Центральний державний військово-історичний архів Росії Ф.349, інв.№ 9, спр.1445, стор.2-4
  2. Хто креслив перші плани фортеці Святої Єлисавети
  3. Фортеця Святої Єлисавети
  4. О устройстве новых укреплений по границам Екатеринославской губернии
  5. Кривенко В. Герб і прапор Кіровограда // Знак. — 1998. — № 17. — С. 5.
  6. Історичні вали фортеці Св. Єлисавети
  7. Загальноукраїнський том Національної книги пам'яті жертв Голодомору 1932–1933 років в Україні