Кръстьо Куюмджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Куюмджиев
български литературен критик
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Работил в Институт по литература при БАН

Кръстьо Куюмджиев е български литературен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Тодоров Куюмджиев е роден на 27 септември 1933 г. в Свищов. Произхожда от работническо семейство. Завършва гимназия в родния си град (1952), руска филология в Софийския държавен университет (1957). Редактор в сценарната комисия при Студия за игрални филми (1958-1960) и в отдел „Критика“ на сп. „Септември“ (1960). Научен сътрудник (1960), старши научен сътрудник (1974), ст.н. с. I ст. (1982) в Института по литература при БАН.

Доктор по филология (тогава – кандидат на филологическите науки) с дисертация на тема „Кирил Христов. Личност и дело“ (1972), доктор на филологическите науки (дфн) (1987).

Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, сп. „Септември“, сп. „Пламък“, сп. „Литературна мисъл“ и др.

Член на БКП, член на СБП.

Автор на много статии, съставител на редица книги за български писатели. Редактира съчинения на Кирил Христов, Никола Ракитин, Димитър Димов.

Умира на 22 май 1988 г. в София.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Профили в черно и бяло. Литературно-критически очерци“ (1966)
  • „Кирил Христов. Литературно-критически очерк“ (1967)
  • „Критически делници“ (1972)
  • „Певец на своя живот. Книга за Кирил Христов“ (1974)
  • „Силуети. Литературно-критически очерци“ (1976)
  • „Критика и литературен живот. Очерци“ (1977; 1980)
  • „Историята като жива памет. Статии“ (1979)
  • „Избрани страници“ (1983)
  • „Разтворената книга. Тенденции в развитието на разказа и повестта след 9 септември 1944 г.“ (1983)
  • „Словото творец. Литературно-критически очерци“ (1985)
  • „Кръстьо Куюмджиев в българската литература“ (1987).
  • „Събрани съчинения в 6 тома“. т.1, София: Вила, 2002[1]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Мариана Тодорова, „Димитър Димов“. София: Елгатех, 2003, 206 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]