Направо към съдържанието

Кръст на светиите Кирил и Методий (католически орден)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Католически орден „Кръст на светиите Кирил и Методий“
Вляво е изгледът на ордена отпред,
вдясно е изгледът отзад
Информация
Присъждан отАпостолическия викарий на Софийско-пловдивска католически диоцез
Избираемостблаготворители на Католическата църква в България от двата пола
Статуспрекратен през 1916 г.
Статистика
Учредено1906 г.
Католически орден „Кръст на светиите Кирил и Методий“ в Общомедия

„Кръстът на светиите Кирил и Методий“ е орден на Католическата църква в България, връчван между 1906 и 1916 г.

По време на своето архиерейско служене архиепископ Роберт Менини неофициално изпълнява ролята на представител на Католическата църква в България пред българското правителство, тъй като столицата спада към диоцеза на неговата епархия.[1] През 1906 г. той с одобрението на папа Пий X основава Католически орден „Кръст на светиите Кирил и Методий“. Наградата се връчва на благотворители на Католическата църква в България от двата пола.[2]

Орденът е бил тристепенен. Решение за награждаване се взема от религиозен съвет, състоящ се от Апостолическия викарий, неговия генерален викарий и секретар.

Медалът е бял емайлиран във формата на кръст, изработен от сребро, което е с позлатено покритие. Рамките са в зелен и червен цвят. В центъра на кръста е поставен кръгъл медальон с фигурите на светците от злато. Между кръстосаните рамена има три златни двустранни лъча. На гърба медальонът съдържа буквите P.B.EB. Панделката е бяла с тесни зелени и червени ивици по краищата.

Във варианта на кръста като декорация на врата е включена и блестяща гърда звезда, лежаща в калъфа. Отвън кутията е украсена с релефен герб на архиепископ Менини. Медалите са изработени от австрийския производител V. Mayer & Söhne.[2]

Три години след основането му българският цар Фердинанд I основава династичен орден със същото име „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“. Това донякъде предизвестява съдбата на католическия орден.[1] През 1916 г. след смъртта на Менини, архивът на ордена е предаден на цар Фердинанд I[2] и орденът не се връчва след това.

  1. а б Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
  2. а б в Orden und Ehrenzeichen, No.73, Juni 2011 // Архивиран от оригинала на 2020-10-19. Посетен на 2020-01-02.